СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ 2006 МАРТ
/Готово за публикуване в свободния печат!-без авторски права./

Населението се държи в състояние на подчинение и робска зависимост.
Хората се контролират по линия на учрежденията в които работят. Чрез основния метод на „хранилката”. Ако не си съгласен, добре, но „прав ти път – няма да те вземем на работа!” Който не е съгласен със статуквото на системата остава безработен и е принуден да се грижи с трудности за прехраната си. Особено чрез медиите стават очевидни начините, с които се прокарват решенията на кръга от хора, които искат да доминират и управляват България. ? България всъщност сега, се управлява от стотина „живковистки и лукановистки фамилии” и техните слуги, пребоядисани в няколко цвята на различни демократични направления, леви и десни. Тези фамилии сега се чистят от предишните си съюзници, които вече са им изтъкали платното, и повече не им трябват. Слугинската работа тоест е вече приключила. Между слугите има даже и такива, които се изживяват като олигарси. В медиите говорят само предварително проверени и удобни на олигархията хора. В най-общи линии медиите са притежание на бившите комунисти. Освен медиите, очевидно и част от депутатите са техни. Те просто ги притежават и управляват чрез мобилните телефони. Науката в дълбочина все още се управлява от старите кадри на партията разсипала страната.
Населението е в ситуацията на безропотно изпълнение на онова, което се режисира от силните на деня в България. Имащите обръчи от фирми, държащите пулта на банковия контрол, опъващите нишките на сенчестия бизнес.
Медиите заемат много специално място в системата на манипулация. Сред техните обслужващи персонали, царува мнението, че не можело да има управление в сянка и някакви си там кукловоди, тъй като и без това нещата се развивали и вървели без да има нуждата някой да ги побутва. Нима тези слуги не знаят, че нищо така не става без да има причина породена от предишни събития. Те знаят, и се досещат, но животинският страх, че ще загубят работата си, ги принуждава да плуват по течението. Самите медии са всъщност най-силните разпространители на фактора на управлението. И те наистина участват, но без да го осъзнават. Съществува и мнение, че нямало нито нови, нито стари партии, а всичко било просто въпрос на морал и принципи. С тези илюзорни приказки се цели, да не се позволява въвеждане на нещо ново в политическото пространство, за да може чрез опасността насаждана от новото у хората, да не се позволява на нещо наистина мощно идващо то бъдещето, да се промъкне в това старателно оградено с високи огради пространство. Всичко обаче се пази не само с методите на високите огради. То се пази и с другите „вътрешни” методи. Всичко онова, което не е удобно на Плана на Главния Кукловод се именува както при вуду магия, чрез изработване на мощни манипулативни образи, с прозвището „сектантско”, „свръхобществено опасно”, „ексцентрично”, „екстремистко”, „фашистко”, „параноично”, или „терористично”. Изработени са няколко плашила, които като знамена се размахват и по метода на първа сигнална система, хората трябва да бъдат принудени и убедени, че трябва да ги отрекат в името на сигурността и традицията и статуквото.
Съществуват Пи-ар технолози, които създават имидж по плана, спуснат им от Главния режисьор. „”Ние строим демократична държава или гражданско общество по образец на Европейските развити страни, и когато построим това, ще бъдем щастливи и богати.” Аналог на вече добре отработения от комунистическия апарат изтърбушен модел за „светлото бъдеще на комунизма”. И хората, направлявани по кукловодската схема, като кукли следват образа, проектиран в съзнанието им. От телевизионния екран текат отрицателни образи в изобилие и ти казват: „Като не искаш, не гледай, не ти харесва, не слушай.” Свобода на избора, имало. Обаче, фактически, избор няма. Нито за децата, нито за възрастните.
В това състояние на манипулация, населението на България – има ли някакъв избор? Всичко онова, което е неудобно на тези, които режисират събитията чрез медийния контрол, се нарича опасно фашистко и опасно сектантско. Всичко, което не им отърва на тези „самозабравили се управници в сянка” те наричат секта или екстремизъм – фашизъм. Особено финно са асоциирани в хватката на управлението и хора като управляващи вероизповеданията, нов български университет, и пр., чрез които се използват като доказателство нетърпящо никакво възражение, оценките им, които естествено се явяват оценки на псевдоавторитети. В тези сектори на властта не могат да се доберат неудобните на силните на деня!? Защото неудобните биха застрашили Системата обслужваща плутокрацията. И следват заклеймяванията и оценките в социума: „това е секта, това е фашизъм, този е фюрер, онзи е екстремист и пр..” Ето така обществото в България се води за носа.
Оценката е направена в края на март 2006 година и още един път свидетелства, че друг изход за тази планета, включително и с примера за България, поставена в клещи, няма.
Населението просто няма никакъв избор!