Знаете ли?

Глобализацията = водка “селект” + водка “флирт” + “ню ейдж” + благотворителност

Всяка десета водка Селект отивала за благотворителност? Брей!

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ – ЗАЩО !

МИТЪТ ЗА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА ЧЕ Е НУЖНА

 

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМА ТАЗИ ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

КОМУ Е ПОТРЕБНО ТОВА ОБЕДИНЯВАНЕ КОГАТО ХАРМОНИЯТА Е И ЕДНОТО-ЕДИННОТО И ДРУГОТО-МНОГООБРАЗИЕТО

 

Глобализацията не е от Отецът на човеците!

Духовна глобализация – обаче също не е от него! Единение – да, ще го има, всички стават Едно в Отецът, вътрешен процес, но глобално обединение отвън навътре няма смисъл! Няма нужда нито от Универсална религия, нито от Единна религия, нито от Универсална вяра, нито от Единно глобално село, Вселената е изградена като конфедерация. Процесите на единение са дълбоко вътрешни процеси и не касаят Вселената и познатия на човека Триизмерен неин вид.

Това е темата на настоящия материал за размисъл.

 

Може би един от най-големите митове е този, че била необходима някаква си глобализация, че светът трябвало да върви към някакво си глобално село.

КОМУ Е ПОТРЕБНО ВСИЧКО ТОВА!

Освен на един, който иска да контролира и да управлява всичко по-лесному като стадо.

СЪЩИЯТ, който управлява човечеството със силата на митовете. Митове за да бъде контролиран човека! Ковачът на митовете и Създателят, това са две различни сили.  Така ли е!

Създателят не е създавал човека за да го контролира, той му е дал свобода на избора. С митове, ако му беше потребно да го управлява, нямаше да го има този Избор. Но впоследствие изборът е станал вече необходимост, поради наложените отстрани от Другия, “някакви си условия”.

И така, кога се е появила тази Сила – желаеща да постави човека под собствен контрол. И как го е поставила в продължение на няколко стотин години до равнището, че човекът в момента е прикован към една матрица, която претендира, че е вечна, а той самият – неин подвластен.

Човекът се е оставил да бъде поробен. Великият Отец е допуснал тази сила, за да изпробва своето творение.

Може би за да прецени, кои са достатъчно силни за да отхвърлят ярема на поробителя.

А междувременно Градът на окованите увеличавал своето поселение, особено и с новия Мит, че всичко трябвало да се вмести в един огромен глобален Град, в който всичко ще се води на отчет в името на сигурността. Сигурност, приковаване!

Градът на сигурността и застраховките – градът на окованите!

Митът за глобализацията растял. Неговите имиджмейкъри го представяли като град държава, като град приказка в която чудното била само това, че приказките били подменени ловко с един роман за момчето маг Хари Потър.

Защо е трябвало да се напъхва цялото население в този огромен глобален град! Защо е трябвало да се строят тези “стържещи небето”небостъргачи, тези огромни банки, тези огромни сгради-фондации! Тези огромни стадиони и развлекателни паркове!

 

ВТОРИЯТ ОГРОМЕН МИТ – ТОВА Е МИТЪТ ЗА ДУХОВНОТО ОБЕДИНЯВАНЕ

Защо трябва да се обединяваме?

Кой е този, който иска да обедини човечеството!

Би могъл да бъде някой от боговете, който да иска да му бъдат подръка всичките подчинени, но би могъл да бъде и този, който го наричат Конструктор на новото синтетично човечество – Сатанаил! Този, който е сключил облога с Отецът.

Отецът на човеците като души, този който е заложил такава свобода у човека и способност да греши, едва ли ще иска такова обединяване освен по вътрешен естествен критерий, тоест човеците отново да се осъзнаят че носят всеки един част от него. Но тогава в последният случай, точно тогава едва ли е нужно да се говори за някакво физическо обединяване.

Въпросът обаче остава - Единно семейство и възможно ли е то на настоящия етап!

Всички хора наистина като души са братя и сестри, но като тела и разум – нима са такива!

Да се говори за това, това не означава ли приложение на болшевишкия метод?

Част от човечеството е от баща Каин, а другата с баща Авел. От тогава е станало разклонението в генетичното дърво. На едните – баща е сам Сатанаил, а на другите – Адам, тоест допуснатият от Отецът естествен родител. Първите са генетически предразположени да бъдат дяволски чада, докато вторите са божии синове. Но като души, и едните, и другите носят част от Отецът, защото Той във всички тела е вложил част от себе си в периода на Втория Адам, тоест след потопа, времето на Ной. Четвърта коренна раса е все още раса на същества без душа. Душата се проявява във времето на след Ной. Петата коренна раса е период в който престава да се говори за дух, а душата оттогава  застава в центъра на вниманието, даже в десети век съществува папско споразумение да се изхвърлят от употреба разговорите за духа и да се говори само за душата..

Тези няколко истини впрочем – истини за душата и духът, за същността на човека, отсъстват повсеместно във всички книги и източници на истината за битието на човека, за неговия произход, за неговата същност, за неговата космогония.

Защо такава бъркотия е била допусната!

Първо, защото източниците на възпитание на човечеството са се смесили и според това, какви са методите на възпитание, всеки източник е проповядвал своята картина за бъдещето на човека.

Кой е източникът, който има право да твърди, че е единствен!

Оказва се, че няма такъв!

Приказките на Мохамед, че няма друг освен него и Аллах, са си негови. Не са на Аллах. Чул недочул от Габриел, Мохамед е уверен в себе си защото трябва да води масата, която го слуша. И при Мойсей го е имало това нещо, да се счита неговият Източник за единствен. Единствено Йехова!..........Йехова и сегашната трагедия на богоизбрания народ, о........нямаме думи, вижте в Близкия Изток, това ли са делата на Йехова? Амиииииииии! Това е недалновидността на Мойсей! Впрочем такива са пророците! Те просто е трябвало да слушат и запечатват чутото, като го предават точно. Е, да, ама!

Колко са космическите цивилизации, които са участвали в сътворяването на човека. И в този смисъл, ако са толкова много, защо тогава да не се говори наистина за Висш Космическ Разум, Федерация от няколко цивилизации, с Разум и Мъдрост, които най-точно олицетворяват истината за многообразието в Космоса и многото участници в материалното сътворяване на човека. Но не и в духовното, защото само един е оживил енергийно физическото тяло и по–нататък, пак само един е впръснал във всяка една оболочка по една частица от себе си.

В този смисъл, Богът на човеците е само един само от позицията на тяхната вътрешност и събудена същност. Като материални тела и разум, обаче, те представляват различни конструкции, с различен източник.

Това не е изяснено по книгите.

По книгите има само митове, работни постановки, които целят само едно – да поддържат човечеството в състояние на послушно възпитание. Опитвайки се да го държат в състояние на подчинение, те внедряват в съзнанието на еволюиращия биоробот, кандидат за човек като душа, работни понятия. Всяко едно понятие претендира да бъде окончателно и всеобхватно обясняващо истината. Всъщност Истината я няма както винаги в цялостен вид никъде освен у самата нея. А кандидат човекът се катери по посока да я достигне. И така възприема всяко едно нещо и духовно учение за окончателно истинно.

Кой създава тогава все пак работните духовни учения и кой кове митовете, изпълнени с непогрешимост?

Кой заявява – аз съм Единственият!

Нима нашият Отец, който е дал такава свобода на човека, би поискал той – неговото чадо, да бъде подобно приковано същество за нещо “Непогрешимо и Единствено”.

Абсолютно не!

Митовете се коват от Другия, този на който му е дадена властта да изпитва и изкушава, за да разделя плявата от пшеницата.

Всеки един източник, който твърди, че е непогрешим, не е от Бога, не е от Нашият създател!

Това е за размисъл! Засега!

Нашият Отец е милосърден, дал е безкрайна свобода на избора, прикрил се е някъде дълбоко у човека, и чака самият човек вътрешно да го познае. А всичко останало, което се самопровъзгласява за Бог, и подобие, не е от Отецът на човека.

В този смисъл зад понятието Бог, винаги се е прокрадвал Другият, и винаги под маската му на Велик и Единствен и Непогрешим, тоест от Абсолюта е говорел Другия, а не нашият. Сатанаил е обяздвал всяко едно духовно учение, спускано на земята. С изключение на едно, което се е опитал да подмени изцяло също. Християнщината не е от нашият Отец, тя е от Сатанаил.

Сегашната църква, каквато и да е, все е от Другият. Църквата на Петър е само пожелание. Църквата на Йоан е действителност, тя е вътрешна църква.

Има само едно Учение, което е дадено от Нашият Отец, Учението донесено чрез Посланието на Спасителя. Изначалният импулс от това послание се е загубил доста. В цялата тази многообразна картина е изключително трудно да се разбере, кое е от Бога, кое не е от Бога. Какво е Бог, и какво е Господ-Бог!