НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ИНВОЛЮЦИОННИТЕ МЕТОДИ И НАСТАВНИЦИ

 

ОСЪЗНАВАНЕ метод на развитие на човека чрез разширяване на съзнанието, работа със съзнанието, еволюционен метод, съобразяване с равнището, на което се намира човекът, зачитане крехкостта на неговото съзнание, възникване на противоречията и комплексите резултат от несъобразяване с уровена на съзнанието, незачитането на съзнанието като метод за развитие води до сектанство и печални резултати, до вътрешни конфликти и сривове, имунната система във връзка със съзнанието!

ИМУННАТА СИСТЕМА И МЕТОДА НА СЪЗНАНИЕТО

Връзката ментал-душа, връзката интелект-съзнание-себеконтрол

Мистиката като метод и сривовете на съзнанието!

Отживялостта на инволюционните методи методи на мистика, тантра, въздействие без осъзнаването на човека

Вмешателството в човека инволюционен метод, водещ до печални резултати

Първенство в инволюционните методи учението на Раджниш Ошо, учението за тантра, учението за йога, учението на Дон Хуан

Забележка: Всеки инволюционен метод за работа с човека може да се използва частично и в този смисъл, той се явява полезен ако се познава дозата и се прилага от майстор. Но в ръцете на самозванци и недостатъчно познаващи пътя за развитието на човека, наставници, тези методи водят до отрицателни резултати на настоящия етап.

Неминуем въпрос: Защо младите като психическа възраст души така много се привързват в инволюционните методи? Може би защото те им осигуряват неполагане на никакви външни и вътрешни усилия. И в старанието си да им осигурят удобство, да не ги отблъснат, а привлекат с външни ефекти, тези методи като практика им осигуряват онова, което човек иска да получи, манипулиран от околната система на медиите..Накратко, използва се леността у човека и неговата инертна природа..

И още един необходим въпрос:В какво се изразяват отрицателните резултатина инволюционните методи?

Първо, човекът се откъсва от реалността, той не е в състояние да разбира нито Матрицата в която живее, нито Реалността, нито изкуствените проблеми, които постоянно щурмуват съзнанието. Вървящият по пътя на инволюционните методи, губи чувство за себесъзнание и състояние нащрек, на пълен себеконтрол, което се подхранва от постоянните му необходими според него като доза наркотик пребивавания в медитация. В подобно състояние впрочем той не развива в себе си духовна тъкан, а просто пребивава в състояние на временен покой и блаженство. Истинската медитация, която майсторите опитват да постигнат уви остава недостижим връх за учениците. И така, следовникът на инволюционните методи, уж се чувства в състояние на вътрешен покой, на блаженство, но в същото време вътрешно разбира, че още нещо му е необходимо и това произтича от нуждата отвътре. Чувственият му комплекс е постоянно в търсене. Успокоява се умът, но човекът, приятели, това не е интелект, нито само тяло, а преди всичко емоционално-чувствен комплекс, който трябва да се развива и в това развитие е необходимо постигане на състояние на себеконтрол и себеосъзнаване.

Ето, тези последните неща липсват на инволюционните методи. Последователите на тези методи, не развиват волевото си начало, при тях напротив, въобще нямало нужда човек да се насилва. Да, но това е било дадено в друг период от еволюцията на човека.

Неотчитане на новия стадий в еволюцията на човека идва от това, че наставниците които посещават земята, не са свързани с духовната тъкан на човека, те го познават като телесно-ментален комплекс. Но от позицията на чувствата и емоциите, той за тях е тера инкогнита. Опитвайки се да облагородят стихиите в този непознат за тях емоционално-чувствен комплекс, наставниците, които се вмешават в живота на човека, правят изсичане на някои негови абсурдни емоционалности, но с това и унищожават естествения ход на развитие на емоционално чувствения комплекс, който като емоции и чувства е неделим. Като се унищожат способностите за излъчване на агресия, се унищожава и способността на човек да обича. От тук идва и докосването на центъра на сексуалността, който у западния човек се нуждае от свръхстимулация. Обиграването центъра на агресията по изкуствен начин, води до нарушаване работата на центъра на сексуалността, а оттам и прилагането изкуствените стимулатори и виагри. Човекът става вял, безжизнен, бисексуален, унисекс, а даже и му проповядват на този човек, че бил едновременно и мъж и жена.

Размиването на половете впрочем е част от програмата на тези лъжемайстори. Проповядването на бисексуални модели на поведение и толерантност към хомосексуалността под предлог че това е нещо нормално на техните планети.

Да, но тук е друга планета!

Темата за размиването на половете е специална част на въздействието от страна на прилагащите инволюционни модели на възпитание. Следва да се разгледа в отделен раздел, тъй като по този начин се разрушава основната клетка на социума понастоящем, а това е семейството. Човекът бил и мъж и жена, а всъщност ни едно от двете. От тук идват по този изкуствен начин гейовете и съответните им лесбийки.

Проповядването на чуждоземни модели върху тази планета води само да печални резултати. Тук на планетата Земя, в стремежа да се ускори еволюцията, е необходимо да се познава, към какво е насочен цялостния експеримент със създаването на човека дали като само едно ново създание, което ще допълни Космоса, или просто като нещо качествено ново, непознато на другите планетни системи.

От непознаването и вмешателството на тези наставници произтичат и всичките беди на земята. Те се вмешават тук на живота на земята с идеята да помогнат, да ускорят еволюцията, но всъщност излизат само отровни плодове, конфликти, разодри, войни. Ето, не е ли това истинското лице на злото! Зло, което проповядва, че нямало зло. В намеренията си са добри тези майстори, но от делата им се получава винаги рев и сълзи за човека. А иначе, те му мислели доброто. И му предлагат все удобни нему методи за развитие, при което той ги следва неотлъчно.

Иначе защо, тези настаници проповядват, че всъщност няма Добро и Зло! Наистина в Космоса, няма тези ограничени, относителни категории. Но нали на земята, се изгражда нещо, и за да се получи, трябва да се прояви търпение и мъдрост. Има работни правила в хода на израстването и възпитанието на детето.

Хиляди разнопосочни методи на наставничество водят само до едно объркване на човека, безпорядък във възпитанието на детето, създаване на противоречия в неговото съзнание, неразбиране на това що е добро и що е зло, срив на обичайните досега ценности, с които е било закърмено, придружено с неизграждане на нови категории.

Какъв е личният пример на наставниците, които преподават инволюционни методи:

Държат се като лидери и господари, богове! Толерират поклоните.

Те не обичат излизането върху земята, не притежават връзката с Майката природа.

Второ, те защитават тезата, че парите са един вид енергия, с която ще се облагороди човечеството по техен образец и модел, като залагат мегамодели, в които има съжителство на банки, казина, здравни и увеселителни заведения, порно индустрия, и благотворителност, като всичко това те наричат толерантност и свобода на отношенията.

Трето, те не обичат физическия труд считат че развитието на човека не бива да се връща назад към пещерите и в този смисъл работата със земеделието е изцяло регрес и ненужна, според тях бъдещото човечество ще изработва своите необходими хранителни продукти по изкуствен начин, в таблетки и много биогенетика.

Естествено, че на тяхните планетни системи, това е реалност, но тук на земята, реалността е друга.

Тук на земята децата се раждат по земен начин. Една планета, на която деца не се раждат, а се зачеват по изкуствен начин, от такава планета наставниците не могат да присъстват тук на Земята. Защото ако присъстват, те допринасят за хаоса. Не познавайки вътрешността на човека, неговото съзнание. Неговия крехък вътрешен свят.

С няколко думи, НАСТАВНИЦИТЕ СИ ПРИЛИЧАТ ПО ТОВА, ЧЕ НЕ ПОЗНАВАТ ДОСТАТЪЧНО ВЪТРЕШНИЯ МИР НА ЧОВЕКА. Те или го подценяват и свеждат до първобитния стадий, или пък устремно прилагат спрямо него, нереализуеми конструкции.

 

Сред наставниците има и такива, които не се проявяват, защото познават закона за невмешателството и знаят колко той е строг в Космоса.

Тези наставници мъдро наблюдават без да се намесват. Но на тези пък от тях, на които същността им зове да се жертвуват, като се въплътят в човешки тела, на тях им е позволено да участват като човешки същества в живота на земята. Но за тази цел, е нужно въплъщаване и изпиване чашата на несгодите от пребиваването във физическо тяло. Иначе би било много лесно, да се влезе в едно тяло и да се овладее това тяло, на възраст от 15-20 години. Истинското действие предполага примера на Исус от Назарет. Той показа Пътя на своите братя от Космоса и те го тълкуват все още по своему.

Но едно е очевидно, че на тази планета, ще се изгражда Христово съзнание, няма да има място за компилации според въображението на непризвани прищълци. Методът на възпитание на човечеството ще остане един, съобразен с първоначалния първообраз. Създателят не е създавал тука нещо, за да се  унищожи или пък видоизмени. Първоначалният план ще се изпълнява с всичките му отклонения, допуснати впрочем от Създателя.

Човекът на тази планета има нужда от разпознаване на истинския си Отец, този, който го огрява отвътре от сърцето и постоянно пребивава у него

В едно тяло могат да живеят един, двама, трима, петима, десет и повече души. Разнообразностите, които някой път се проявяват у вас, се дължат на тия многообразни наематели във вашата къща. Някой път сте нетърпеливи, раздразнени. Ще знаете, че това не сте вие, но вашите приятели, които са взели някоя част от къщата ви под наем. При сегашните условия на живота, всеки от вас има кираджия, и то не един, не двама, не трима, но най-малко десет кираджии...Трябва да бъдете  много внимателни с тях. Вие мислите, че всички чувства, които минават през сърцето ви, всички мисли, които минават през ума ви, всички следствия, които вършите, са ваши. Не е така. Всеки учен трябва да отделя и различава своите мисли, чувства и действия на вашето вътрешно естество от тия на чуждите личности, които са вън от вас.

Човешкото тяло е апартамент, в който душата пребъдва.

Тялото е малка къщичка, дадена за временно използване. Докато човек е на земята, душата му обитава от време на време тази къщичка. Беинса Дуно