ИЗХОДЪТ 2004 - 2005

Изходът личното решение на всеки един, неговата Отговорност пред Отеца!

Ето аз сядам и поставям една черта!

Дотук, това бе! От сега нататък!

Правилно ли се движа, в правилната посока ли - за мен самият? Eто това е въпросът пред всеки! И пред мен също сега!

Правилната посока е тази, в която аз съм в себе си или се опитвам да се настройвам към себе си, за да вляза вътре. При себе си! В себе си!

Очевидно матрицата е постоянно на екрана. Тя иска да доминира. Тя иска аз да не съм себе си. А да бъде по нейното. Тоест тя да Е, а не аз да СЪМ !

Аз се съгласявам или се съпротивлявам. Имам все пак избор! Но да видим какъв!

И ето, след съпротивата си, осъзнавам, че всъщност лостовете на Матрицата са всеобхватни. И ако искам нещо да върша, то трябва да направя компромиси. И така, опитвам се да надиграя матрицата. Все не успявам. Главата ми накрая започва да осъзнава, че явно не този е пътят. Пътят, пътят!...

А кой е пътят!

Да не правя нищо може би, като мълча, или като се затворя в себе си, или пък като имитирам медитации и  молитви, осъзнавайки дълбоко, че всъщност така не се дава нищо от онова, което се извоюва с огън и меч, или с  дела.

Какво да предприема все пак!

Може би осъзнаване на неточните си посоки досега: И въвеждане на ред включвайки само тези посоки, които ме водят единствено към влизане в себе си.

Всяко излизане от себе си, рано или късно ме води до срив. Матрицата рано или късно ме вкарва в нейната позиция, и там ме доминират. С ръце в джобовете, с техните методи, с приобщаването им към даден проект, носещ на Матрицата  нови сили!

Какво да направя!

Да изляза извън Матрицата и оттам да я доминирам, а тя не може на някои места да действува.

Когато стана опасен за матрицата, тогава тя започва да работи като ми предлага неща, а сега, тя просто изчаква и покосява всеки мой ход и начинание. Как ли ами като го изслушва, узнава и трансформира!

В нейна полза, разбира се!

Кой е моят път! Да бъда себе си! Да бъда в себе си!

Да бъда силен точно по този начин!

Да преодолея така зависимостта от матрицата!

В нея са навързани всички като на синджири с роби!

А целта ни е да създадем Ново място, с нови хора, с помощта на Отеца!

Без религии!

Без досегашната духовност на окултизма!

Без привързаности!

Няма да е нито с понятията за бяло братство и сегашните нефелни следовници /заб: Тези, които се мислят и се представят за такива и не разбират, че игрите на бяло братство, след заминаването на Учителя, са много отговорно нещо/ на Беинса Дуно - Дънов, няма да е и със следовниците на Виссарион, които послушно чакат Учителя да им даде знак и да им каже накъде е пътят! Няма да е и с източните следовници, които отдавна са загубили вътрешната си връзка с източния духовен сектор.

Няма да е и с другите духовни търсачи, на Кастанеда, на Ошо, на Ню Ейдж вълната, абсолютно безвъзвратно загубили вярната посока в Духа!

Те само приказват, а Матрицата ги държи в града (в клетката, в рамката на грубата цивилизация)   и ги управлява с някой от многочислените си лостове за въздействие и манипулация.

Поредната привързаност, приказки за търпимост, под контрола на Ню ейдж мисленето и формулата обичайте се, чудовищния егоизъм отдолу под всичко това в човека, най-новите полуфабрикати на сегашната матрица като Разговори с Бога и главният победител накрая ежедневието и нуждите на тялото. Главният победител! Насъщният трябва да се храня от нещо!

Мъжът има нужда от физическа жена и жената от физически мъж, а двамата заедно с детето от подслон и пари, и образование. Тъй става на практика.

Добре се е прицелил Майсторът с рогата Политкомисарят от Елита, както и верните служители на Сатанаил, армията от негови слуги.

Те знаят,че рано или късно,  човекът с неговото тяло, избира според нуждите си в материята.

Материален свят, какво да се прави!

Всъщност, колко е просто и абсурдно! Духовните наставници са били допускани тук на земята, за да оставят своите духовни поучения, но Сатанаил като по оправен материален Наставник, тук на земята, се е възползвал от всяко едно духовно поучение и го е трансформирал в повечето случаи според своя си план. И така от християнското послание, какво е останало! Разбира се - християнщината! А не християнството с Христовото послание! От духовните учения на другите? - Също много неща са били трансформирани от Майсторът - Сатанаил.

Наистина е Майстор този Сатанаил, защото е окупирал невероятно просто и хитро материалната действителност, а тези от духа нека да си духат! В крайна сметка, всичко се прегрупира през материалното тяло и разума! Е, наистина на практика, в повечето случаи, така е ставало. Но, все пак!!!!Все пак!!Какво ще каже накрая Отецът Наш Велик? Нашият Създател! Все пак има изключения, а според допускането на Сатанаил, цялото човечество трябвало да бъде негово! Облог, между Отецът и него кандидатът!

Малко да са изключенията, но щом пък ги има, облогът пак ще го загуби! Ех, че е забавно! Та ако е толкова хитър и практичен, той не може да не прозира своята загуба. Но играта продължава за крайния резултат.

Тези, у които душата ужасно силно крещи, не могат явно да направят този съдбоносен за тях материален избор. Че всичко било материално, че всичко било пари, че...........той Князът на този свят, великият бил Богът........Ех.....!

Иначе цялото мнозинство, то неминуемо избира по материята и по този начин го впрягат рано или късно в ярема на Сатанаил. Но има значи изключения, които избират нематериалното,  духовното, същността си! А това вече означава моного за великият Отец!

Има и падащи в последния момент, отстъпници на края на реката, продаващи се за грош дори. Добре си е организирал работата Сатанаил.

Колко много поети, художници, танцьори, интелектуалци има вътре сред тези, които избират материалното в последния момент. Да бяха малко поизчакали!

Всички те са били до едно време идеалисти, а после, са били принудени да изберат. И нали светът е материален и те като другите трябвало да ядат /велико оправдание!/. Да преживяват! Да не стоят гладни! А Христос говореше давайки примери от света, но кой го е чул.

Матрицата работи по строго материални параметри! Хората живеят в физически тела, които имат своите физически нужди. Сатанаил добре е забелязъл това. И използва всяка една неравност на терена, за да нанесе своя мек удар. И винаги побеждавал във времето. Тук чрез жената, там пък чрез стремежа към задомяване.

На трето място пък, най-много, използвайки чувството за сигурност. А даже и понякога, чрез стремежа към себереализация, или желанието да помогнеш на другия, само че  с ума. Е, тъй де! Нали е баща на лъжата!

Като не го знаят обаче хората, се връзват.

Всеки ден с по един милиметър, и така, малко по-малко човечеството било спечелено като материя. Та няма как да не бъде! Великият план за синтетичното човечество на Сатанаил!

Всички са с тела, и нужди в тях! А като сложиш и третата основна програма за продължението на рода, гарнирана със сексуалния нагон, е, тогава битката е вече приключена. Да не говорим за такива съюзници на Сатанаил като новите технологии, телевизията, джиесемите, есемесите, и какво ли не още от света на така приятното бъбрене толкинг! Само за няколко цента при това!

А то какво ще се говори, е , това има ли значение, ще бъде ах, ух, и прочие. Душата, тя говори ли по есемес!!!

Как са го впримчили човека, как го е прикоткал Сатанаил чрез ума! Невероятно, и то чрез великото качество на любопитна съм, любопитен съм, а още и любознателността!

Сигурността и страха! Оцеляването! Да бъдеш силен и екстремните спортове! Памперсите на детето, колежа на дъщерята, отпуските на семейството, здравното осигуряване и застраховките! О, има ли край! В привързването към Ярема няма край! Връзките са безброй!Стоки на лизинг, жилище на изплащане и все по нагоре, докато станеш част от матрицата на Сатанаил! Докато се сраснеш с нея и тогава вече, ти я защитаваш, защото тя и ти, сте вече едно, а иначе може да си четеш разни четива, духовни книжки, та даже и медитация да правиш, Ню ейдж мислене да практикуваш! Но - Робството! Не го съзнаваш със сигурност!

Робство, което е осъзнато, вече НЕ Е  робство, то носи името Път към Свобода!

Най-страшното робство, е онова, при което, ти сам искаш да останеш постоянно на същото положение. В поредната следваща материална матрица на Сатанаил!

Купища неверни установки! Невярно зададени цели! Човекът върви подир цел, която обществото му е измислило за да го направи свой роб!

Братя, та вие сте роби!

Роби ли, но кой ще те чуе! Робът се познава по това, че не осъзнава своето иго! Той се усмихва покорно и продължава да гребе в галерата на Сатанаил!

Колко много гребци в тази галера! И как няма да се движи бързо като броят им е такъв! Колко души е излъгал и запленил! И колко много има вътре, които са за освобождаване!

Освобождение, робство, все понятия, които са относителни, защото зависи от самото съзнание на човека.

Как да освобождаваш някого, когато той не иска! Когато той не осъзнава робството си! На някои даже им е приятно това гребане! И те считат, че това е самият живот, една постоянна битка и гребане в тази галера! Когато им кажеш, че има и друг път, тогава те ти изтъкват хиляди причини, поради които са се намъкнали вътре, в Матрицата!

Да ги събудиш? - Само ако те ти позволяват! Искат ли да спят! Проблемът е с тези, които обаче са застанали по средата и флиртуват, те не могат да се определят! Трябвало им време! Било им добре и така, и така!

Не можело ли едновременно, и едното, и другото!

Хем да се купонясва с творенията на Сатанаил, хем и да се пише поезия за душата.

Еххххххххххххх!

Какво да ги правим тези! Сатанаил е уверен, че те са си негови!

Всъщност самото им мислене е вече негово. Но какво пък, знае ли се! В последният момент, някои се осъзнават и решават да кажат стоп на гребането.

Затова и Сатанаил им е измислил буферите, временните малки удоволствия за отмора, ай се изморят от поредното загребване, хайде в купона и малко кадифе с флирт! Малка водка, или мъничко екстаз! Та какво пък, това е животът! Акуна матата, пееше прасето във  филмчето на Уолт Дисни Царят лъв!

Всъщност, оказва се, че  повечето неопределени в посоката си, са си негови, на Сатанаил!

Но все пак, една малка част! Да видим! Защо толкова се опитват да ни убедят, че нямало смисъл повече да се търси сред неопределените? Та те са неопределени, защото, може пък, просто не знаят! Да не знаят, досега, при толкова камбани, ех, наивнико! Шепти самият той с рогата и се подсмихва. Има ли право! Наистина няма среден път, и по това сме на едно мнение! Но все пак! Ех!

Един път да приключи този процес! И тогава, всеки да си поеме по пътя!

Кой наляво, кой надясно! Справедливо е все пак - да си знаеш мястото!

Сатананил е все пак авторитет за мнозинството, въпреки че не го познават! Та той така се е дегизирал като бог и главнокомандващ! А за Отеца каквото остане! Все пак, сценарият е негов, а не на Сатанаил!

Приключва поредната игра, поредния сценарий! Въпреки, че на много им се иска това да продължава вечно! Все да си играем , и все едно и също! И все да търсим в духовното, да си купуваме книги, да играем балет, да флиртуваме с духа и отново, и отново! А всъщност с това се захранва армията от смукачи на нисшия астрал, които извършват поредното свое пиршество! Поредното подпечатване, обаче и ..........

Но ето след поредното подпечатване на този или онзи, накрая ще дойде рано или късно последният кадър! В 2012, през 2008, а защо не и сега! Защо да се чака още! Та това е агония! И какъв е смисълът от това продължаване!

Въпросът е :

Какво ще се случи накрая, кой ще е победителят?!

В играта на живота, в играта на самоопределенинето между вечния живот и смъртта!

И може ли мъката и страданието в това приключване преход - апокалипсис, да бъдат минимални? Смърт, страдания! Ще ги има ли за последен път!

Повече смърт няма да има за мъничкото малцинство! А мнозинството ще продължи в поредните нови прераждания! А Сатананил!

Побеждава ли обаче Сатанаил накрая? Нима за победа е била цялата тази работа!

Та той не знае точно това, че победата е невъзможна, иначе би се отказал? Уж побеждава, а всъщност нищо, все работи за Отецът! Първосъздателят!

Нисшият астрал в България управлява отвътре!

Той просто ви управлява и държи отвътре и само там, където има вътрешен човек, развита духовна тъкан, този нисш астрал не може да си изиграе сценария.

Затова и в страни като България, няма нужда от външно сигурно управление, тук самите хора се управляват помежду си, отвътре ги държат, те се предават, те се намразват. Те не са братя и сестри, както би следвало да бъде, защото във всеки от тях има по едно външно същество наставник, което строго ги държи под контрол. Това е хватката на Матрицата. В България тази хватка е наистина желязна. Каквото направите тука, ще можете да го напарвите с лека ръка навсякъде другаде и по света, така го е казал един велик Учител, Учителя, с името Беинса Дуно. И наистина, в страна като България сякаш всичко се извършва по вътрешен план, във външното много не се зачита човекът. Когато се реши отвътре, тогава и става отвън. И така, матрицата в тази страна се е разположила и няма отстъпление. Ето вижте, такива субекти като Лили Иванова и абсурдните образци от българската естрада. Всичко това е толкова абсурдно, че не би могло никога да се случи, ако се управляваше наистина с помощта на сегашния човек. Сега то се управлява от матрицата, тоест от т.нар. нисш Астрал, който е коренно различен от духовния астрален план. Високите духовни същества, наистина имат власт върху нисшия астрал, но само когато им се даде от Отецът. А когато нисшият астрал управлява всичко във външния живот, се получава този абсурд като сегашната ситуация в България, населението е волски подчинено, безропотно изпълняващо всичко, същинска рая! И всичко това докога!?

Докато някой не извика стига толкова робство на Абсурда!

Това е осъзната отговорност и тогава ти казваш смело стоп на Матрицата.

 

Повече говор и приказки, но в тишината!

 

В изпълнение волята на нашият велик небесен Отец,

е силата на човешката душа!