ЗА НУЖДАТА ОТ ЕТИКАТА КАТО СТРОГА НАУКА ЗА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В УЧИЛИЩЕ

/с притурка, виж добавката/

Днешното човечество е стигнало да тази криза поради отсъствие на система от строги нравствени принципи и норми за поведение и човешки взаимоотношения. Десетте Божи заповеди присъстват невзрачно в библейските календарчета, навсякъде се говори за Христос и неговите основни напътствия „Възлюби ближния си” и „Не прави на другите онова, което не искаш и на тебе да правят”, но всъщност къде е Христос, освен в личния пример на малцината.

Десетте Божи заповеди и Христовите примери от Новият завет са сведени всъщност до Приложение и Личен пример.

А в днешното време е толкова трудно, да бъдеш с личния си пример носител на нравственост и морал.

Животът е така устроен, превърнат в лабиринт от коловози, в които човекът е принуден да изпълнява действия, неизбежно вкарващи го в зацикляне и обслужване на Злото. Ще кажат, няма Зло, и няма Добро, всичко е относително, но всъщност онова, което възпрепятства Светлината, Топлината, слънчевите лъчи, енергията, движението, еволюцията, това какво е, ако не на земен език – нареченото Зло.

Еволюцията е само едно понятие в съзнанието на днешния човек, той като че ли е забравил за какво идва тук на земята! Нима идва тук само за да яде, пие и извършва материални дейности! Нали за да се извърши собственото му развитие като душа, той е тука въплътен! Това познание днес отсъства от учебниците, сякаш човекът тука е като в един затвор, в който той трябва да отработва карма, или пък, че той е тука за да си поживее и поразтъпче върху планетата. Даже и двете да са в сила, за отделни групи от същества днес въплътени тук на тази  планета, то огромното множество от души идват тука в името на Великото Училище на Живота, от което те извличат поредните уроци от собственото си развитие.

А самото развитие, то е функция на най-финото познание за човешките взаимоотношения, защото душата еволюира, не само като трупа познания, или пък другото, наречено навици, тя еволюира преди всичко, когато се учи да живее в колектива в живота за Цялото, и точно в това поле на човешките взаимоотношения, се е обърнала колата на човешкото развитие, точно в този пункт, човешките души са зациклили, и са изпаднали в състоянието, на постоянно повтаряне на едни и същи погрешки. А как да се ускори тяхното развитие, и да се преустанови този непрекъснато повтарящ се цикъл на погрешки в областта на най-важното човешкото общуване – взаимоотношения! Единствено чрез новите методи, които освен проповядване по религиозен начин на десетте Божи заповеди и Христовия закон с основните две негови напътствия, прокарват Новата Етика и Морал. Но нали в началото на 20 век, това вече бе опитано в лицето на Живата етика, ще възкликне някой последовател на Рьориховите идеи. Да, Николай и Елена Рьорих направиха онова, което бе по силите им, но Русия и целия тогавашен свят в началото на 20 век, не възприеха тези напътствия, звучащи в книгите предадени чрез Рьорих. И днес един век след това, отново човечеството е изправено пред гигантската тема – какви да бъдат Взаимоотношенията на съвременния човек, как той да има своя успех в живота, успех в личните взаимоотношения, та колко книге се изписаха на тема – Как да постигна успех в живота. Да, но в същото време, книгите са си книги, а в училището и в семейството се преподава всъщност какво! На какво учат децата днес учителите, и в какво възпитават днес своите деца родителите. И едните и другите имат лоста на своя личен пример и това е най-могъщото преподаване! „Не го слушай какво ти говори, а го гледай какво върши!” Да, децата гледат явно личния пример на своите възпитатели. Да, но в същото време, къде е изградената обществена система от Правила и напътствия, за създаване на нравственост и морал. Това, което отхвърлената система на комунизъм се опита да създаде – система от правила за комунистически морал и етика, бе съборено, защото то се въдворяваше с насилие и  лицемерие, защото може би затова и бе внедрено, за да може да накара хората след това, отритнали и църквата с остарелите по църковному Десет Божи заповеди, отритнали и комунистическата дисциплина за морал и етика, да останат без всякаква опора.

За днешния човек, наистина няма опора в живота, освен примерите от Книгите, от Живота. Той не вярва нито в Царя, нито в Попа, но знае че има някаква Скрита Сила, която той по народному нарича Съдба или Възмездие. А нима този човек, който нарича така Бога е атеист! Разбира се, че не! Крайно време е да се изяснят тези отношения в нашето общество! Защото кой е вярващ, дали лицемерно и професионално прекръствайки се в храмовете църковен служител, който си изпълнява всъщност административно службата, или прегърбения и отруден човек от народа, работна пчеличка, който пъха под тежестта на своя товар, но все пак знае, че Господ или Силата – тоест Съдбата според тях, е наблизо и го наблюдава, че Тя е някъде тука или там, на този или онзи свят, но че я Има. Ето, този вторият човек, е наистина вярващ, той подсъзнателно знае и чувствува, че има някаква Сила, която и с име или без име, но че Тя съществува. Вярата днес е вече необходимо да бъде Вяра на Бога, а не просто Вяра в Бога, в съществуването му. Днешният човек трябва да вярва на тази Велика сила и да знае, че тя никога не дава по голям товар от онова, което той може да носи на гърба си, и че всичко което се случва в живота му, е за благото на неговото вътрешно развитие.

Все в този смисъл на изясняване на отношенията в обществото като нужда от учебни предмети като Вероучение, като Религия, изникват тези актуални въпроси!

Кому е потребно вмъкването на архаичното вероучение за днешните будни деца. Е, да трябва да има нещо, но защо то би трябвало да бъде отново завръщане назад, нито комунистическото атеистично възпитание – морал в Основите на комунизма, но нито и остарялото вече вероучение. Трябва по новому на днешните деца да се даде Съдържанието за Великото Училище на Живота. Трябва по Новому да им се преподава и с личен пример и с Нови методи, истинското съдържание на настъпилите промени в днешното общество. Религиите изживяват своето време, човечеството върви към едно ново познание за Триединният Бог, но в този Триединен Бог ще присъства вечно Христос, тоест Богът Син и затова им се казва на днешните хора, че само пътят в Христа е истинският Път. Изначалната религия за човека спомената от леля Ванга, това е религията на Трижди Единният Бог, и към него ще се завърне днешното човечество. Богът Син Христос е този, Който ръководи със своите служители, Архангели и Елохими днешното еволюционно развитие на човека. След идването на Христос в човешка форма, човечеството е единствено под неговото мъдро ръководство. Никой друг няма право да се меси и създава форми за еволюционното му развитие освен него Христос. Размиването на Христовият авторитет с останали авторитети, не помага на съвременното човечество да изгради този свой строго научен подход към генералните общочовешки ценности. Един водач в еволюцията на човечеството, на прага на следващия генерален преход към Новото човечество.

Етиката е очевидно мощен лост във възпитанието на човека. Но тази Етика освен като училищен предмет, може да бъде и строго научна дисциплина, в която да се обсъждат новите методи за възпитание на човечеството. Защото ако искаме да го има това човечество, то трябва да си изясним безусловно и методите на неговото възпитание. Не е нормално в началото на 21 век, когато се тръби за Евросъюз и други обединителни форми на човечеството, да съществува псевдотолерантност към методи на възпитание от типа на учебници проповядващи ислямски фундаментализъм, или богоизбраническо юдейско мислене, или пък нещо повече – морал в стила на Библия на Антон Леви, или пък морал според Ницшеанската философия за силния човек и пр.

Човечеството днес е натрупало гигантски опит и огромни страдания. То няма повече право да греши в своите общоприети методи на възпитание. Въвеждането на порядък в тези методи на възпитание трябва да става културно, с предварително обсъждане и консенсус, но е крайно време да се изясни и площадката, която трябва да се занимава с тези Методи на Възпитание на днешното човечество. Етиката, която днес е една забравена наука, и оставена на въоръжение в шкафовете на историята, трябва да се появи като птицата феникс и да започне да извършва отреденото  и от новото време задължение.

Етиката е една необходимост в наши дни, и от нас зависи до каква степен ще я поставим като  направляващ фактор еволюционното развитие на днешното човечество. Днешната криза може да се преодолее по най-безболезнен начин с изясняване на отношенията в полето на религиозните- етнически отношения и етиката. Религиите следва да се преразгледат и уточнят възлови моменти от основополагащите се Източници на Мъдрост за тях. Коранът, Тора, Талмуд, Веди и пр. А къде е т.нар Библия! А кой пък я превежда в последните столетия тази божествена книга и кой събра в едно писанията от Пророците, Тора и Новия завет, оставен от Христос! Нима е лесно за едно подрастващо дете, да достигне до Христовите напътствия от днешната Библия! Та то ако започне да изчита първите книги от Пророците, може ида си остане на някоя от тях, без въобще да достигне до есенцията в днешния ни живот, че само Пътят в Христос е истинският път. А нима днешния ислямски фундаментализъм не извира от отделни зле тълкувани откъси на самия Коран! И ако този Коран е настолна книга на мъдри люде, то тези люде е крайно време да се замислят за своята отговорност от пребиваването си тука на земята. А нима не стои на десетки бюра на видни бизнесмени прословутия Талмуд, и защо той все остава скрит и в сянка? А нима Второзаконие може да съществува в сегашния му вид за съвременното искрено младо поколение! Колко пъти се повтаря в споменатото неслучайно Второзаконие, глагола „убий”, или „разруши”?

Време е тези въпроси да получат своя отговор и затова и днешният опит да разбием камбаната около новата Етика се оказва навременен, ако ли не и малко позакъснял.

Предлагаме на вниманието на будния читател една неслучайна книга, явяваща се втора част на вече познатите ЕЗОТЕРИЧНИ ЗАПИСКИ от Радея, книгата „Пътят на човека”или Етиката в човешките взаимоотношения. 

За да искаме да имаме успех в живота, то е ясно, че не трябва да се нарушават етическите правила в Живота. Трябва да има спазване на установените от човечеството морални норми и правила. Кой да го каже това на препускащите към бързо и лесно забогатяване хитреци андрешковци! Кой да им каже, че има огромна полза от спазване на чудото наречено „морал”, тъй като те са чували обикновено „не ми чети морал, а ми дай пари”! Ето поради тези прости примери от живота е наложително спешно да се създаде учебна дисциплина в днешното училище, носеща името „Етика и човешки взаимоотношения”.