ПОТОПЪТ

Йордан Ватев

Издателство ХРИКЕР
София - 1999


Първо издание на български език

(с) Йордан Ватев - автор
(с) Издателство "ХРИКЕР"
ISBN 954-8489-29-4


Авторските права запазени за преиздаване, публикуване на фрагменти, превод, аудио- и видеокасети, мултимедийни дискове, артистични, музикални и художествени реализации, излъчване по Интернет, радио- и телевизионни представяния, както и всички други форми на ползуване в България и в чужбина.



Йордан Ватев е роден на 7 март 1933 година в София. Внук е на Стоян Михайловски и правнук на Иларион Макариополски. Доктор е на философските науки. Дълги години е преподавал реторика в различни висши учебни заведения в страната. Издал е книгите: Писмото - диалог на чувствата (1991), Огледало по Пътя - езотерични сентенции (1992), Басни (1992), Съвременна реторика (1993) Графология - почеркът говори (1994), Отвъд самотата - сентенции (1995), Катедралата - сонети (1996), Чашата в ръката ми гори - седем сонетни венеца (1998). Негови стихове са отпечатвани в сп. "Пробуда" и сп. "Орфей": стихове хайку (1991-1993), Сонетен венец за виолончело (1992). Превел е от френски: Книга на мъртвите на древните египтяни (1982 и 1996), Катарски трактат в сп. "Проблеми на културата, кн.3, 1987, Стихове за вярата и духа на учителя Сосан в сп. "Проблеми на културата", кн.6, 1988.




На страдащите

1.
Каза ми Бог:
"Черна е земята пред очите ми.
Облаци се събират над нея.
Планините се навеждат пред злото.
Людите ми не знаят милост.
Сърцата им са грамада от камъни.
Сухи ветрове ги обгръщат.
Станали са тигри.
Тихо стъпват.
Точат зъбите си по пълнолуние.
Хвърлят се срещу жертвите си.
Изгризват костите им.

2.
Захвърлят кожите им.
Не чуват стенанията на бедния,
охканията на болния,
моленията на беззащитния,
плачовете на самотния,
шептенията на гладния,
роптанията на излъгания.
Изпиват потта на отрудения.
Отнемат живота на невинния.
Плетат примки за праведния.
За добро ги създадох,
за зло ги откривам.

3.
Злоба е изкривила лицата им.
Няма усмивка на устните им.
Очите им са кръвясали.
Ръцете им са ненаситни.
Дадох им Дух от духа си,
Мисъл от мисълта си,
Слово от словото си.
Те се отвърнаха от Закона ми.
Угасиха Светлината ми.
Забравиха Истината ми.
Мрак и беззакония царуват над живота им.
Станали са вълци в агнешки кожи.

4.
Слънцето се скрива от злодеянията им.
Морските бездни се червят от делата им.
Звездите плачат от помислите им.
Луната ридае от стъпките им.
Ще ги накажа!
Ще смажа силата на самовластието им!
Ще отнема богатствата им!
Ще запуша извора на лъжите им!
Ще изскубя миглите им!
Ще превия прешлените на гордостта им!
Ще ги накарам да познаят силата ми,
да забравят, че са рожби на волята ми!

5.
Търпението ми прелива чашата.
Омърсиха земята ми.
Сърцето ми не издържа гледката.
Милярди по милярди тежат греховете им.
Срам нямат.
Пълни са с престъпления.
Мислят, че не ги виждам.
Ще угася светлината на дните им.
Мракът да ги погълне.
Ще пусна водите от небесата си.
Ще отворя бездните под нозете им,
ще ги направя сенки в страната на ужаса.

6.
Ще сложа окови на омразата им.
Ще запечатам с огън гърлата им.
Ще запуша с грохот лицемерието им.
Ще разлюлея земята.
Ще разчупя стрелката на времето.
Нека познаят, че съм Бог!
Нека узнаят, че всичко връщам -
кражбите и насилието,
пороците и престъпленията.
Правдата е у мене,
Истината е в сърцето ми.
Везната е в ръцете ми.

7.
Неподкупно е съденето ми.
Каквото са търсили - това са намерили.
Посятото - посято,
пожънатото - пожънато!
Никой не може да възпре волята ми.
Аз съм Господарят на времената.
Моя е вселената -
звездите и планетите.
Аз нареждам ритъма на сезоните.
Зимата и лятото,
есента и пролетта
идват и си отиват според повелята ми.

8.
Аз давам живот в глъбините на безкрайното,
в утробата на бъдещето.
Земните владетели са изсъхнала трева
под стъпките ми,
сух пясък под нозете ми.
Сине мой, слушай!
Наклони ухото си към Вечния,
чуй гласа ми
през бурята на гнева ми!
Отварям вратите на водите.
Милост нямам.
Ще залея земята и всичко по нея -

9.
светилищата и палатите,
планините и полетата,
моретата и океаните.
Седем дни и седем нощи ще бучат водите,
ще се леят от ръката ми.
Ще станат огромни вълни
и ще утихнат.
Водите ще станат равни като огледало.
Ще се слеят с небесата.
Косъм не може да ги отдели.
Ще умрат и грешните, и праведните,
и животните, и рибите, и птиците.

10.
Земята ще се скрие от очите ми.
Не бой се! Аз ще те въздигна над водите
и капка няма да те докосне.
Ти си любимият на сърцето ми.
Ще направя нова земя и ново небе.
Ще дам живот на душите на праведните,
на животните, на рибите, на птиците.
Ти ще владееш над избраните
от стените на изток до стените на запад,
от стените на север до стените на юг.
Ти ще отключваш и заключваш
вратите на царството ми.

11.
Ще възхваляваш името ми,
ще пееш песента на славата ми.
Давам ти сила да редиш думите си.
Хвани се за дрехата ми!
" Не смея да повдигна лицето си, Господи.
Как да погледна Светлината Ти?
Очите ми се замрежват.
Не мога да повярвам на ушите си!
Нито спя, нито съм буден,
а чувам Гласа Ти и внимавам за Мислите Ти.
Верно е, Господи, злото покори земята.
Справедливо е Твоето Възмездие.

12.
Самота и страдание са дните на човека,
виждам това според пътищата на живота ми.
Пред кого да открия душата си?
Пред кого да изплача сърцето си?
Хората ме захвърлят.
Смеят се подир стъпките ми,
одумват ме с гордостта си,
сочат ме с пръстите си,
завиждат ми с гънките на злобата си.
Казват помежду си: "Блаженият минава!
Няма какво да яде.
Стихове са храната му.

13.
сенки на сън са водата му,
облаци са думите му.
Гледа доброто на другите, а е празна кесията му,
радост дава, а е мъртва градината му!
" Не ми е мъчно, Господи, не ми е мъчно.
Те не познават пътищата си.
Тръгват към върха на алчността си,
а падат в пропастите на измамите си.
Мъртви са очите им,
непроляти сълзи се събират в зениците им.
Ушите им са глухи за мъките на тихия,
за надеждата на очакващия.

14.
Крачките им са големи към планините на богатството.
Кражби и смърт са рожбите на злодеянията им.
Страшна е гордостта им,
по-силна от ураган над океаните,
по-могъща от жезъла на кралете.
Угаснала е светлината на прозорците им,
не могат да видят края на дните си.
Стрелата се връща към сърцето на ловеца.
Спасение няма.
Накажи ги, Господи, ала не отнемай светлината,
полъха на вятъра,
диханието на въздуха,

15.
капките на дъжда,
гласовете на птиците,
стъпките на елените,
скока на катеричките,
шепота на боровете,
песента на потоците,
люлеенето на тревите,
блеенето на агнетата,
пъстротата на цветята,
бръмченето на пчелите.
Закон е Думата Ти. В Духа е Силата Ти.
Нова земя и Ново небе ще обграждат Славата Ти.

16.
Каза ми Бог:
"Вдигни очите си!
Не се страхувай да видиш лицето ми!
Аз съм тук, а ме няма пред погледа ти.
Слушай думите на сърцето ми,
дръж се за дрехата ми.
Ще те вдигна високо над световете.
Сега ще пусна водите
и земята ще се изгуби от погледа ти.
Ще прибера душите на людите си.
Не гледай да ме намериш.
Ти си ме срещнал в сърцето си.

17.
Аз съм направил дом в тялото ти,
светилище в душата ти,
крепост в духа ти,
пътя пред нозете ти.
Аз съм Вечният и Невидимият,
но виждам и товара на мравката в дъното на бездната,
и блясъка на бисера под черупката на мидата
в глъбините на океана.
Не ме търси в пространствата на звездите,
по пътеките на ветровете,
по полетата и цветята,
по крилете на птиците,

18.
в сребърните капки на дъждовете,
по клоните на дърветата,
по чашките на цветята,
в тихия воал на снежинките,
в шарената дъга над планините,
по розовата дреха на утрото,
в пламъка на слънцето,
по палитрата на залеза,
по кроткия път на луната,
в кандилниците на свещениците,
в нарисуваните образи по иконите,
по разноцветните стъкла на храмовете.

19.
Аз съм навсякъде и съм никъде.
Дръж се здраво за дрехата ми,
укрепи духа си в Словото ми.
Ще те въздигна над върховете земни,
ще те направя свидетел на Гнева ми,
приятел на Радостта ми,
утешител на праведните,
защото си мачкан от беззаконниците,
от гордите и бездушните,
от крадците и злодейците.
Няма да ги събера под крилата си,
няма да ги пазя от смъртоносния клюн и нокти на орела."

20.
И вдигна ме Бог над върховете земни.
Здраво се държа за крайчеца на Дрехата Му.
Земята се люлее като лист в пространството.
Реват с грохот и сила ветровете небесни.
Мрак и бучене поглъщат земята.
Водите се леят седем дни и седем нощи.
Планините падат в разтворените бездни.
Светилищата рухват.
Палатите на владетелите стават пепел и кал.
Градовете се скриват под вълните.
Хората викат,
дирят пътеки сред хаоса,
ръце простират за милост към Всевишния.

21.
Гърчат се под удара на Гнева Му.
Смъртта владее времето.
Каза ми Бог:
"Не гледай назад!
Остави мъртвите да търсят напразно милостта ми.
Не се вглеждай в лицата на сенките,
дупки са очите им.
От тях огнени змии издигат главите си,
въртят ножовете на езиците си.
Ето людите ми - господарите на преходното!
Гнезда на ястреби са сърцата им.
Меса се късат под човките им.

22.
В кръв са потънали краката им.
На глад и войни предадоха земята ми,
въздуха и водите убиха с отровите си,
унищожиха създаденото от мене. Как да ги пожаля!
Не искам да ги гледам! Не искам да ги чувам!
Не трябваше да ги създавам,
да им давам живот с диханието си.
Ще отскубя перата им,
ще ги хвърля в бездната на нищото.
Ще ги направя прах от лава застинала под нозете ми.
Ще я пръсна по четирите посоки на ветровете,
по четирите полета на вселената,
зрънце да не остане от нея.

23.
Нагледах се на престъпленията на злите,
на тихите стъпки на крадците,
на кръвясалите очи на убийците,
на дългите пръсти на алчните,
на ледовете в сърцата на надменните,
на пясъците в душите на измамниците,
на обещанията на властниците,
наметнати с пъстри тъкани,
на крокодилите покрити с агнешки кожи,
на вълците,
накичили се с рога на елени.
Ще ги премажа под силата си!
Ще ги залича от Книгата на времето.
Търпението ми стана грахово зърно в шепата ми."

24.
Земята се скри от очите ми.
Бученето утихна.
Водите спряха.
Станаха равни като огледало,
сляха се с небесата.
Тишина погълна вселената.
Каза ми Бог:
"Не се отделяй от мене,
не се откъсвай от стъпките ми!
Вдигни очите си,
погледни лицето ми!
" Със страх повдигнах очите си
и видях силна Светлина,
и чух Гласа Му:

25.
"Ето какво направих с Людите си!
Те се мислеха по-могъщи от мене,
техния Бог.
Плетеха мрежите си,
не почитаха Волята ми,
нито Словото ми,
нито ближния си,
убиха Плодовете ми.
Наказах ги.
Скрих земята под тежестта на водите.
Никой не може да ги отмахне.
Ще събера сенките на мъртвите пред Престола ми.
Ти ще застанеш до мен и ще слушаш Съденето ми.
Ще извикам тези,
които са сторили зло в живота си,
ти ще кажеш последната Дума на Волята ми."

26.
Застанах отдясно на Светлината
и видях океан от сенки,
паднали по очите си.
Грамадни змии пазят бреговете му.
страшно съскат пазителите.
Кой може да се върне от Отвъдното?
Кой може да каже: "Аз съм по-силен от Бога"?
Помислих си: Къде е славата им?
Къде е властта им?
Къде са богатствата им?
Къде са стрелите на злобата им?
Къде са пространствата на владенията им?

27.
Бог махна с ръка
и дойде ангел с руси коси и сини очи,
като слънце грееше лицето му,
като тънка топола трептяха крилата му.
Каза му Бог: "Донеси Книгата на живота!
" Ангелът я донесе.
Каза му Бог:
"Разтвори Книгата на живота!
" Ангелът я разтвори.
Каза му Бог:
"Застани отляво на мен с Книгата на живота!
" Ангелът застана.

28.
Бог заговори на сенките.
Гласът му гърми в пространствата небесни.
Змиите спират съскането си.
Сенките не смеят да вдигнат лицата си.
Слушат думите на Вечния:
"Изчадия на тъмнини безлунни.
Аз знам какво сте вършили
по късите пътеки на преходното.
Тук всичко е записано в реда на беззаконията ви.
Говорихте с лица безтрепетни,
със устни побелели от омраза: "Няма Бог!"
Сега лежете пред Престола ми и пак кажете: "Няма Бог!"

29.
Нещастни сенки! Дадох ви живот -
отнехте от живота на народа ми.
Откъснахти от хапката на гладния,
изпихте капката на жадния,
откраднахте и ризата на голия,
с лъжи плетехте злодеяния против ближния.
Затворихте очите си, запушихте ушите си
за истина и справедливост.
Сега награда за делата ви ще дам.
Душите ви безмилостни ще съдя.
В града на слънцето добрите ще живеят,
а вие в мрака ще се лутате без път за връщане."

30.
Погледнах Светлината
и ангела, разтворената книга,
и грешниците сгушени от страх
и казах скрито във сърцето си:
"Престъпили са те Закона, Боже,
с делата си по пътищата земни,
реда на сътвореното от Теб са нарушили,
налагали са свойта воля.
Прости им Боже моля Те не ги наказвай,
не ги оставяй с вечността да стенат.
От Светлината Си искрица дай им,
във нова книга стъпките им да се впишат."

31.
Каза ми Бог:
"Да бъде думата ти сине мой!
Ще залича следите на злините им,
ще посипя с пепел злодеянията им,
ще затворя очите си пред греховете им,
ще забравя че са престъпили Закона ми,
че в гордостта си
са обругали Името ми.
От тъмни сенки ще ги направя на звезди
по новото небе над новата земя.
Мир да залее душите им,
Светлина да обгърне дните им."

32.
И Бог махна с Ръката си.
Книгата на живота се затвори.
Змиите се скриха.
Сенките се изправиха,
погледнаха към Светлината
и се поклониха към нея.
Музика грабна пространствата.
Отвориха се портите на времето.
Очите на сенките се изпълниха с радост,
прошката огря сърцата им,
познаха Славата и Милостта на Всевишния,
Силата на Вечния.

33.
Каза ми Бог:
"Чух мислите в сърцето ти,
гласа на душата ти.
На мен си се уповавал в часовете на страданията си,
в самотата на дните си.
Ще добавя Слово към словото ти,
любов към любовта ти,
търпение към търпението ти,
Дух към духа ти.
Изреченото от тебе ще се впише в Книгата на бъдещето,
ще бъде предадено на времената.
Ти ме обичаш!"

34.
Велика е Любовта Ти Господи!
Безкрайна е силата Ти!
Ти каза: "Да бъде!"
и стана.
Залезът и утрото се прекланят пред нея.
Вселената ме приема в прегръдката си.
Пролет идва пролет си отива.
Зима идва зима си отива.
Изворът не прекъсва.
Бездните и пространствата ми пригласят.
Слънцето и звездите ми се усмихват.
Луната ме гледа с умиление.

35.
Възлюбеният ми не познава времето.
Вековете са прашинка в Шепата Му.
Смъртните сенки се стопяват в Светлината Му.
Диханието Му носи живот.
Господи да е благословена Ръката Ти!
Над води ме издигаш.
Над пътищата на планетата ме поставяш.
Словото ми е тревичка на вятър.
Как да Те прославя?
Как да кажа: "Обичам Те Господи!"?
Очите ми се затварят.
Устните ми се заключват

36.
и проговори сърцето ми:
"Милостта Ти зная Господи!
Тя е силата на живота ми,
огъня на дните ми,
стиховете на душата ми.
Не ме е страх от ветровете,
не се боя от клопките на злите.
Не се стъписвам пред погледа на господарите.
Не се заслушвам в многодумството на законниците.
Ти си ми господар и хранител.
Към Тебе тичат стъпките ми.
Към Тебе се издигат ръцете ми.

37.
Към Тебе бягат мислите ми.
Ти не си ме оставил
и няма да ме оставиш никога.
Не извръщаш Лицето Си,
не ме отминаваш с презрението Си.
Пази ме Господи пази ме!
Наметни ме със Светлината Си!
Утеши духа ми!
Дай ми сила Господи,
сила ми дай!
Радост ми дай Господи!
Приюти ме в Обятията Си!

38.
Сложи слово в сърцето ми!
Сложи милост в душата ми!
Сложи истина в делата ми!
Научи ме да прощавам Господи,
да не изпускам дума против ближния,
да прощавам на крадеца ограбил дома ми
на лъжеца приспал доверието ми,
на жестокия отхвърлил любовта ми,
да затварям раните в душите им,
да ходя в Светлината на Правдата Ти,
да Те прославям Господи,
в тишината на духа си!

39.
Не можех да говоря - словото ми владее хиляди.
Не съм красавец - любовта идва по пътищата ми.
Възрастен съм - младостта е приятел на сърцето ми.
Чудесни са Даровете Ти Господи!
Неизразима е Добротата Ти!
Великолепна е Щедростта Ти!
Времената не стигат да я опиша.
Езикът ми не може да намери думи.
Мисълта ми не може да я обхване.
Музиката заглъхва пред нея.
Кой ваятел ще извае образа й?
Кой художник ще нарисува хубостта й?

40.
Кой поет ще открие рими за нежността й?
Чудя се Господи.
Ти си в гънките на сърцето ми.
Мислите ми знаеш преди да съм ги изказал.
Крачката ми знаеш преди да съм я направил.
Нуждата ми знаеш преди да съм я изрекъл.
На смъртта вратата за мен си затворил.
От змия ме пазиш преди да съм я настъпил.
Издигнал си ме до Престола Си.
Дал си ми правото да мълвя Името Ти,
да гледам Светлината Ти,
да пия от Чашата Ти.

41.
Велика е Любовта Ти Господи!
Велика е!
Кой ли може да ми я открадне?
Кой ли смее да ми я отнеме?
Кой ли знае да я грабне от живота ми?
Благодаря Ти Господи!
Благодаря Ти!
Да е Славата Ти във вековете на вековете!
" И каза ми Бог:
"Ето този ангел е приятел твой и закрилник.
Той ще ходи с теб по пътищата ти.
От нищо не се страхувай.

42.
Аз го изпращам при тебе.
Не го откъсвай от сърцето си."
И погледнах ангела,
и зърнах верността в очите му,
и се насладих на хубостта му,
и разбрах че съм му скъп.
И слязох от мястото до Престола на Бога,
и седнах на седмото стъпало на стълбата.
От двете ми страни - два бели орела.
Погледнах надолу и видях:
на шестото стъпало - два бели гълъба,
на петото стъпало - две бели кучета,

43.
на четвъртото стъпало - два бели елена,
на третото стъпало - две бели котки,
на второто стъпало - две бели агънца,
на първото стъпало - два златни лъва.
Ангелът застана пред мен.
Отвори Книгата на бъдещето.
Песен е гласът му.
Заслушах се в Думите на Бога.
Мъдрост заля душата ми,
напои мислите ми,
даде сол на сърцето ми,
хляб на духа ми.

44.
Дивна е красотата на Мъдростта Ти Боже!
По-сладка от мед е Правдата Ти!
Ще я скрия в глъбините на разума си,
ще я открия пред людите Ти.
Горда е душата ми,
радостно е сърцето ми.
Ръката Ти е на рамото ми.
Дъхът Ти облива лицето ми.
Силен ме направи Господи.
Милиони армии няма да ме уплашат.
Милиони удари няма да ме убият.
Слушам Словото Ти чрез думите на ангела:

45.
"Мъдростта е слънце над времената.
Книгите не я крият в страниците си.
Учените не я създават с думите си.
Търговците не я продават по сергиите си.
Мъдростта е Пътят към ближния,
музиката в сърцето на поета,
картината под четката на художника,
арфата в ръцете на музиканта.
Любов са струните й.
Песен на славей е гласът й.
Слонова кост е рамката й.
Научи се да живееш според Закона й.

46.
Прави добро и не търси възхвала.
Улови капките дъждовни в шепата си
и накваси устните на жадния.
Дай от хамбарите на душата си жито на гладния,
помагай му да върви по Пътя.
Стани огледало на мъката му,
огледало на надеждите му,
огледало в ръката му -
да знае къде минава,
да не се препънат нозете му
под товара на грижите,
да не се хвърли тигър отгоре му,

47.
да не се спусне боа над него без да я чуе,
да не падне в пропаст без да я види.
В малките неща е истината.
Многото думи нищо не казват.
Красивите думи радват ухото.
Кротките думи дават криле на Духа.
Не се отделяй от приятеля си,
когото си намерил в годините на младостта му.
Не ходи сам в гората за ягоди,
да не би змия да изскочи от листата,
да те погълне сънят на смъртта,
тишината да затвори очите ти.

48.
Може вълк да излезе насреща ти,
може мечка да замахне с лапата си.
Внимавай къде минаваш.
Аз съм Изворът.
Чуждите води са отровни макар да са сладки.
Не гледай лицето търси душата на добрия.
Слушай мълчанието на Любовта.
Не давай ухото си на многогласието.
Лъжата има хиляди примки за лековерния.
Посади едно дърво в градината си
и се радвай на клоните му,
очаквай плодовете му поливай го с любовта си.

49.
Не се плаши от нощите на безсънието.
Крадецът не спи от престъпленията си,
убиецът - от сенките на жертвите си,
властникът - от измамите на обещанията си.
Вярвай на бедния отмини богатия.
Погледни луната през прозореца.
Мълчи и всичко знае.
Отива си и се връща.
Скрива се и се показва,
едра като пита тънка като сърп.
Не се бои от времето.
Колко очи са я гледали! Къде са?

50.
Водите на времето текат по моя Воля.
Очите на завистниците не променят пътя й.
Мъртвите са я виждали
и живите я виждат,
и бъдните ще я виждат,
преди да отидат в царството на сенките.
Учи се от скромността й от гласа на мълчанието й.
Не се лъжи от звъна на златото,
от измамната сила на славата.
не се загръщай със скъпи кожи.
Не сядай на трапезата на властниците.
Не се гордей с приятелството на силните на часа.

51.
Те мислят че ще владеят вечно.
Днес звън на чаши утре нож на гърлото.
Щастието е в тишината на сърцето ти,
в радостта на духа ти,
в любовта към Всевишния в прегръдката на Вечния,
в озарението на Светлината ми.
Аз съм Бог и ще дойда щом ме повикаш.
Ще те изтръгна от ръцете на неприятелите ти,
ще махна примката от шията ти,
обръча на притесненията ти,
ще стана крепост на спокойствието ти,
убежище на мъдростта ти.

52.
Не променяй хората,
не ги карай да следват стъпките ти,
да ходят по пътеката ти.
Пътеките са много Пътят е един.
Кладенецът е сърцето на човека.
Дъното стига небето на юг.
Отворът стига небето на север.
Времената въртят колелото на въжето.
Ведрото пада ведрото се издига по мойта Воля.
Празно пада пълно се качва.
Поколения и поколения пият от водата на кладенеца.
Водата не се свършва.

53.
Лете не пресъхва зиме не замръзва.
Яка ръка трябва да движи колелото на добротата.
Ведрото се изкачва в мълчание.
Не се къса въжето на любовта.
Здраво са оплетени нишките му.
Злобните и студените умират от жажда.
Напукани са устните им,
отслабнали са ръцете им,
безпомощни са пръстите им.
Нямат сила да помръднат колелото на кладенеца.
Пустиня са дните им.
Пясъци горят нозете им а вода няма.

54.
Забравили са Името ми.
Захвърлили са Закона ми.
Сами поемат стъпки към отвъдното.
Научи ги да изпълняват Волята ми,
да пият вода от Кладенеца ми.
Аз ще премахна жаждата им,
ще наквася устните им с Духа си.
Бузите им ще станат червени като рози,
очите им - ясни като зората.
Зелени полета ще станат часовете на живота им.
Буйни потоци ще мият нозете им.
Палми ще пазят сянка над главите им.

55.
Не взимай и зрънце ориз от чинията на бедния,
да не заседне на гърлото ти.
Страшна е участта на крадеца.
Мисли си: "Никой не ме вижда."
В чуждия дом тичешком се промъква.
Ръцете му потръпват.
Услаждат му се кражбите. Никой не го открива.
Множат се престъпленията му.
Все по-голямо става озлоблението му,
все по-страшна - жестокостта му към беззащитния.
Лицето му е издялано от камък.
В сърцето му няма трепет.

56.
Любовта бяга от него.
Лъха на смърт.
Никой не го обича. Никой не го очаква.
Никой не го погалва дори с върха на пръста си.
Гниенето му е ужасно.
Сложил е сам примката на шията си.
Избрал е пътя на унищожението си.
Помогни му с добри думи.
Увещай го да се откаже от престъпленията си,
да се откаже от беззаконията си,
да върне краденото,
да се откъсне от злото което гризе душата му.

57.
Да разплете възела на лъжите си,
да усети спокойствие в сърцето си.
Той знае че познавам делата му,
пътеките на помислите му.
Аз съществувам. Нека казва: "Няма Бог!
Няма космос! Няма възмездие!
Ще правя каквото си искам! Кой ще ме види?
Мога да крада мога да лъжа,
мога да взема и ризата на жертвата си,
и парчето хляб от масата оставено за утре,
и завивката от леглото на мъртвата,
която вчера е погребана. Кой ще ме спре?"

58.
Отведи крадеца до извора на Словото си.
Налей му от водата на Кладенеца ми.
По-черна от мрак е мъката му.
Скрито се пита: "Защо ли живея?
" - и пак върви по пътя на злото.
Не се затварят нощем очите му,
като вълк скита излязъл от леговището си.
Светкат зениците,
протягат се ръцете към чуждото,
злоба и страх изпълват мислите му.
Няма щастие,
не е развеселена душата му.

59.
Не намира мир в сърцето си.
Мъртви са клоните на дървото.
Птичка не кацва,
мравка не минава по дънера.
Червеи пълзят по корените.
Рони се кората му.
Змии се припичат на камъните под дървото.
Прости на крадеца.
Издигни ведрото от дъното на Кладенеца ми.
Полей корените дай живот на листата му.
Направи го ново дърво на нова земя.
Това да бъде работата ти.

60.
Обърни очите си към слънцето.
Пий Светлината ми.
Благославяй живота който съм ти дал.
Аз съм с теб.
Аз съм фарът на брега на океана,
скалата над пропастите.
Няма да паднеш.
Избрал съм те преди да вдъхнеш Диханието ми,
преди да се намериш в утробата на майка ти.
От злини съм те спасявал.
Издигнах те над водите.
Направих песни да бликат от сърцето ти.

61.
Дадох ти силата да изградиш Катедралата на Любовта,
да прескочиш границите на времето,
да предадеш на вечността
портрета на младостта която срещна на пътя си.
Радвай людите ми!
Спасявай падналите,
давай смелост на слабите,
надежда на самотните!
Бъди убежище за отхвърлените,
хляб за гладните,
утеха за ограбените,
опора за немощните.

62.
Не се спирай пред портите на знатните.
не търси приятелството на известните,
душите им са пълни със завист,
издигнати са клепките им,
лъвска е походката им,
ала прах ще остане от костите им.
Славата им ще погине.
Вятър ще отвее перата им.
Не подавай шепата си,
неизмеримо е богатството ти.
Звездите не се доближават до него,
песъчинките са раздробен камък пред него.

63.
Слово имаш. Галиш душите на хората.
Води ги при мен в тишината на дните им.
Изведи ги от страната на сенките,
отвори им вратите на Светлината.
Създавай им време за размишление.
Голяма е работата която ти повелявам да правиш.
Не скърби че е отхвърлена любовта ти,
че знатните се правят че не те познават,
не те викат на сборищата си,
нека ядат и пият с равните си,
нека делят славата си,
нека се надиграват помежду си,

64.
нека с презрение поглеждат лицето ти,
нека си храна на думите им.
Ти не си самотен.
Моята обич ти стига.
Аз давам Сила на словото ти,
живата вода за духа ти,
само да завъртиш колелото - и ведрото се издига.
Аз Вечният Неподкупният няма да те оставя.
Ще напълня чашата ти с благословение.
Нека знаят людите ми че към теб е Сърцето ми.
Проверил съм те като диамант.
Не се отказа от Името ми.

65.
Беден си - ще те обсипя с даровете си,
гладен си - ще те нахраня със словото си,
тъжен си - ще пратя ангела си да ти посвири,
да погали тънките струни на арфата.
Духът на Давид ще бъде пред тебе.
Небесни песни ще се леят под пръстите му.
Тъгата ти ще се разпилее по ветровете.
Ще се напълни с радост сърцето ти.
Ще имаш нова сила в душата си,
нови думи на устните си.
Стрела няма да те достигне,
перце няма да падне от крилата ти.

66.
Аз те закрилям.
нека ти завиждат нека те одумват.
Ти си избраникът ми.
Жив те оставих след страшното наводнение.
Искам Думите ми да предадеш на людите ми.
Скътах те в обятията си,
направих те тръба на Словото си.
Не се страхувай от нищо,
името ти няма да изчезне,
няма да прошуми като звън на чаши,
като песен по време на сватба,
като марш на бойци преди заколение.

67.
Пази Закона ми!
Говори на людите ми по новата земя -
и те да го пазят.
Това ти казвам Аз - Първият и Последният.
Не се отделяй от бедния.
Послушай стенанията на самотния,
влез в тишината на страданието му,
влей светлина в мрака на очакването му,
разбери болката от веригата на часовете му.
Не се лови на приказките на хората,
слушай гласа на съвестта си.
Дал съм ти ключ за подземията на душите.

68.
Отвори вратите.
Запали светилника си.
Не се омайвай от думите на многогласните,
лъжата е нишката на перлите.
Преценявай мъдро делата на ближния -
дали са огледало на Волята ми,
или камък в пропастта на преходното.
Изостряй слуха си за неизказаното,
за да разбереш истината на казаното.
Не се предавай на съмнение,
вярвай на Словото ми.
Давам ти Мъдрост която искаш да имаш.

69.
Везната е в ръката ти.
Вдигни главата си не клепките сине мой.
Гледай стъпките на мравката.
Светът и да те изостави аз - никога.
Аз съм Бог твой.
Ти не знаеш Плановете ми,
нито посоката на Мисълта ми.
Всичко съм приготвил за доброто ти.
Изтрил съм греховете от живота ти.
Направих те по-бял от морската пяна,
по-топъл от лятното слънце,
по-нежен от перо на гълъб.

70.
Казвай на людите ми че съм милостив,
нищо че пуснах водите над главите им.
Не пратих злите в подземията на мъченията,
върнах ангелите със седемте меча на бедрата си,
със седемте вериги във ръцете си,
със седемте пламъка на устата си.
Послушах сърцето ти
и скрих радостта от думите ти.
Винаги ще те закрилям.
Страшен съм за беззаконниците,
кротък съм за смирените,
за бедните и страдащите.

71.
Ти си син на сърцето ми,
рожба на душата ми.
Разказвай за добротата ми.
Прошката е в дълбочините на помислите ми.
Светлината е майка на делата ми.
Довери се на десницата ми.
Не мисли за погрешките си,
за тръните уболи нозете ти,
ходи изправен по пътеката на доброто.
Гълъбче идва на прозореца ти,
събужда те с гласа на нуждата си.
Дай му да клъвне от хляба ти.

72.
Не отказвай трохите пред очите му,
водичката в чинията му.
Отвори торбата си за гладния,
не се знае утре кой ще я напълни.
Да не се свиди на душата ти,
да не търсиш и ти трохичките на щедрите.
Никой не знае пътищата си.
Не пъди любовта от живота си,
милостта от сърцето си,
мъдростта от разума си.
В тишината на делата си търси Истината ми,
не духай свещта в ръката си.

73.
Зная всяко кътче на душата ти,
всеки полъх на мислите ти -
умножавай милостта в сърцето си.
Завистниците плетат мрежи около тебе,
искат да те обвият с нишките си.
Аз ще те избавя.
Нищо лошо няма да ти се случи.
Аз определям стъпките на човека,
стъпки на хиена или стъпки на елен.
Дай смелост на самотните,
на смазаните от студа на равнодушието,
полей лехите на вярата им.

74.
Нека знаят че съм Бог,
че имам власт над пътищата им.
Нищо не могат да сторят без мене.
Вековете вървят по ритъма си,
времената се редят според желанието ми.
Раждат се и живеят живеят и умират людите ми,
царствата се издигат до небесата ми,
царствата стават прах под нозете ми.
Само аз съм Вечният.
Властниците не могат да ме смаят със славата си,
да ме вплетат в мрежите си,
да ме заблудят с лъжите си,

75.
да ме подкупят с богатствата си,
да кажат: "Искаме да владеем вечно!
" Има ли нещо вечно под небето освен мене?
Погледна на север - царствата стават прах,
погледна на юг - царствата стават прах,
погледна на изток - царствата стават прах,
погледна на запад - царствата стават прах
в мига на Волята ми.
Горди са властниците ненаситни са помислите им.
Искат да хванат времето в шепата си,
да се разпореждат с людите ми,
да изтрият Закона ми.

76.
Нищо не могат да отнесат в отвъдното.
Алчността им остава погребана в пръстта.
В гроба се стопяват костите им.
Споменът за тях мъждее пред погледа ми.
Затворя ли очи умира в мрака на времената.
Къде са колесниците и императорите,
папите и кралете?
Къде са замъците и палатите?
Прах! Прах! Прах!
Прослави ме сине мой,
кажи истината на людите ми,
нека не се възвеличават в гордостта си.

77.
Нищо не струват короните и багрениците,
величията и властта пред Волята ми.
Прослави ме в тишината на духа си!
Призови ме в часовете на старостта си
и аз ще дойда няма да те оставя
в ръцете на лицемерните на лъжемилосърдните,
на тези които чакат лопатата на гробаря
да те скрие под земята,
за да грабнат парченцето от ризата ти.
Аз съм до теб във видимото и в невидимото.
Аз съм господарят на живота и смъртта.
Ти ме познаваш.

78.
Покори се на Волята ми и ще бъдеш доволен.
Любовта ми ще се събере в шепата ти,
ще те погълне Светлината ми.
Помни! Аз те обичам!
Не губи звездата от погледа си.
Не се отклонявай от Пътя.
Не го търси по улиците и кръстопътищата,
по планините и манастирите,
сред смеховете на разгулните,
в прегръдката на продажните,
в чашите с вино в дима на тревите.
Потърси го в себе си - и ще го намериш.

79.
Погледни в сърцето си - и ще го откриеш
и Светлината ми ще те озари,
мир ще ти даде,
ще утихнат вълните на душата ти.
Ще влезеш в дома който сам си приготвил.
Аз съм Бог и говоря това за да знаеш Истината.
Не се лутай в тъмнината на преходното,
в суетите на желанията,
в сенките около пламъците.
Създадох те за да познаеш Вечното,
да имаш радост и да ме следваш през дните си,
да ме благославяш в нощите си.

80.
Не слушай езика на злите.
Мед капе от него но отровата му е страшна.
Примките им са пъстри но са жестоки.
Слушай Гласа на Невидимия,
на Духа който говори.
Радвай се на раждането не се плаши от смъртта.
Аз съм с теб през всичките ти съществувания,
със затворени очи да вървиш няма да се спънеш.
Крепи те ръката ми.
Аз те водя по Пътя.
Аз прогонвам тъмнината пред очите ти.
Аз насочвам Светлината върху стъпките ти.

81.
Аз спасявам името ти от забравата,
от хулите на злите които не се боят от мене,
които казват: "Няма Бог! Няма разплата!
" Остави учените да се навеждат над книгите,
погледни нещата които стават с тебе,
и ще откриеш че ме има.
Ето седиш пред мен. Ангелът чете Словото ми.
Отворил е Книгата на бъдещето.
Светлината е пред очите ти.
Кой ще ти каже: "Лъжеш!
"?
Унищожих земята потънала в беззакония,
потопих я под водите.

82.
Ще отдръпна водите.
нова земя ще направя.
Нови хора ще ходят по нея ще пазят Закона ми.
Ти ще им кажеш това което чу!"
И ангелът затвори Книгата на бъдещето.
И Бог ме грабна високо над Престола си.
Издигна ме на връх небесата,
над световете на световете.
Светлината стана огън.
Искрите се разхвърчаха из пространствата.
Бог махна с ръка и те се събраха в шепата му.
Бог хвърли искрите под нозете си.

83.
Гласът му разлюля просторите.
И каза ми Бог:
"Искам земята да стане нова земя
и нови хора да ходят по нея!
" И водите спаднаха.
И небето се отдели от водите.
Планините се показаха.
И слънцето изгря.
Водите слязоха още по-надолу.
Прибраха се в моретата и океаните.
Полетата се разтвориха пред погледа ми.
Бог каза на ангела:

84.
"Доведи седемте души от праведните!
" Ангелът ги доведе.
Застанаха душите на праведните
пред Светлината.
Поклониха се. Издигнаха ръцете си.
Радост и кротост излъчваха очите им.
Мир и любов струеха от лицата им.
И каза ми Бог:
"Отключих реката на времето.
Оттеглих водите.
Направих Нова земя и Ново небе.
Връщам ви в плът души на Светлината!

85.
Идете с този човек на Новата земя.
Спрете се на най-високия връх на планините.
Ще сторя да стане нощ.
Искрите които хвърлих под нозете си,
превърнах на звезди.
Ще разсека Небето с ръката си.
Звездите ще се разсипят над земята.
Ще направя звездите на хора.
Ще им вдъхна живот от Духа си.
Вие ще ги поведете по Пътя.
Този човек ще открие Заповедите ми.
Аз ги написах за него в Книгата на бъдещето.

86.
Той ще стане наставник на людите ми.
Дадох му слово в устата.
Дадох му стихове в душата.
Дадох му любов в сърцето.
Дадох му мисъл в главата.
Това което ще чуете следвайте денем и нощем,
да не се върне Гневът ми,
да не погине и тази земя и това небе.
Слушайте думите му.
Не казвайте: "Кой му дава право
да говори от името на Бога?
Как си позволява да става наставник на людете?"

87.
Аз отненам аз раздавам.
Аз казвам славеят да пее,
орелът да се вие над върховете,
мравката да събира зрънцата си,
калинката да разперва крилцата си.
Аз давам стихията на поета,
погледа на художника,
вълните в душата на музиканта.
Хората не могат да сторят нищо.
Не могат да отменят Волята ми,
да разрушат създаденото от мене да се намесват в Плановете ми.

88.
Аз зная кому какво да дам
днес или утре сутрин или вечер,
тук или там. Всичко е пред очите ми.
В семката виждам клоните на дървото,
плодовете на дървото
корените на дървото.
Аз давам водите да не изсъхват,
листата да зеленеят,
плодовете да натежават.
Кой смее да се бърка в работите ми?
Това ви казвам аз вашият Бог.
Това искам - и това ще стане!"

89.
И дойдоха седем други ангели,
и държаха седем арфи в ръцете си,
и запяха седем песни на изпращане.
Седемте първи ангели ни поеха на крилата си.
Спуснахме се над Новата земя.
Спряхме се на най-високия връх на планините.
Слънцето угасна. Стана нощ. Небето се разсече.
Звездите се разсипаха над земята.
Заиграха пламъчета.
Луната тръгна по пътя си.
Музика обгърна небесните сфери.
Гласът на арфите галеше сърцата ни.

90.
Седемте ангели ни оставиха.
Изгубиха се пламъците на крилата им в небесата.
Седемте души облечени в плът и светлина тръгнаха по седемте посоки на земята.
Топло дихание обля лицето ми.
Една ръка се сложи на рамото ми.
Обърнах главата си видях ангела до мен и чух гласа му:
"Ето ме!
Оставам с теб по Пътя ти.
Любовта ми ще те пази.
Аз съм птицата
над вълните на дните ти!"

91.
Затворих очи в прегръдката на ангела.
Виждах картината на Светлината:
Развеселяваха се горите.
Летяха птиците.
Зеленееха се полетата.
Синееха се планините.
Течаха реките.
Блееха агънцата.
Цялата земя пееше:
"Пред Теб прекланяме се Господи!
Славим Името Ти и Милостта Ти!
Ти отвори Извора на Живота!"

1-2 август 1998


ПОСЛЕСЛОВ НА ИЗДАТЕЛКАТА

През 1970 година присъствах случайно на лекция на Йордан Ватев по реторика - и в душата ми остана впечатлението за младия нисичък човек с очила, който има дар слово и изключително богата индивидуално изработена духовна култура. И пак случайно, от началото на 1996 година досега, с него работим постоянно в Поетическата работилница "Света София, Вяра, Надежда и Любов" и в литературния салон към издателство ХРИКЕР. Преведох доста негови сонети на френски и усетих, че всяка дума носи огромен смислов заряд, бидейки точно намясто в редицата от думи. Неволно образът на броеницата ме накара да осъзная, че всичко е наредено по най-естествен начин в живия живот. И че хората - като думите - са носители на Словото Божие, всеки в своя отрязък от време в пространство сред безпределния Безкрай. Разбрах, че човек съществува не само ин-диви-дуално (като божествена същност, проявявайки се двойствено), а е частица от цял ред, зрънце от броеница в еволюционния поток на човечеството. С енергийно-вибрационната си същност, наречена аура, човекът в своя живот - най-истинското училище - гради, чрез своите мисли и дела, своята малка вселена, зрънце от огромната Вселена. Разбрах, че работата в Духа е най-важното за мислещия и алтруистично настроения човек. И че при добре свършената работа в Духа после идват промените и на материално-веществено равнище. Явленията будителство и читалище са реално проявление, през вековете, на индивидуалния стремеж на българина към просвета, която го озарява със Светлината на Истината. Колко светли броеничени зърна трептят в нашето съществуване като народ! Може имена и човешки творения да тънат в забвение, но нетленните вибрации осеняват всяко следващо поколение да поеме своя дял от Вселенския градеж чрез индивидуалния живот. Благодаря на Йордан за вдъхновените творби, за несекващата му воля да бъде сред хората и да говори пред най-различна аудитория за най-важните неща от живота - как човек да бъде верен на самия себе си, как да върши своя дял работа в изпълнение на Божия Промисъл, как всички можем да спасяваме живота във Вселената. Благодаря на Йордан за обичта му към Микеланджело, Бетховен, Шекспир, Гьоте, Рембрандт, Рафаело, Петър Дънов, за желанието му да приобщава все нови и нови приятели към магията на Сътворяването. Благодаря му за издръжливостта, за постоянната му вярност към Истината и за вече толкова много събудени надежди.

Невяна Константинова Керемедчиева

home