ЖИВАТА ЕТИКА В ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

     Всеки човек трябва да се подчинява на основните нравствени принципи, ако иска високо развитият духовен свят да му отвори вратите на познанието.
 

ВЪВЕДЕНИЕ 
 
 

      В тази книга продължават диктовките в изпълнение на Всемирната научно-образователна програма. Както в “Езотерични записки” и тук авторите са същите: Елохим Хахарец, Йоан Богослов ( Йоан Зеведеев) и Беинса Дуно.

      В новите текстове Учителите от Школата на Христос, които работят в изпълнение на Всемирната научно-образователна програма, разглеждат етиката като наука за културата на общуване. Те говорят за морала от нова позиция, учат ни на отговорността да живеем и ни посочват Христовото учение като нравствен идеал, който може да промени живота ни.

      Всеки, който има желание да работи за своята духовна култура, може да намери в тези текстове необходимия му съвет и морална подкрепа.   
 

  ЗА   ЕТИКАТА

      Като изразяват своята добра воля, Учителите от Школата на Христос ни съветват да се отнесем с необходимото внимание към ЕТИКАТА  - етиката като наука за нравствеността. Бъдещето на планетата Земя изисква добронамереност, която практически да се изразява в създаването на  изяснена, конкретна програма за развитие на етиката като наука. Тя трябва да има за своя опорна точка науката психология и да бъде стъпила здраво върху основата на философията. Това означава фундаментално разработена и философски осмислена програма за образователна работа, която да изгражда благородни човешки взаимоотношения и така да създава  нова духовна култура. Една такава програма изисква да се създаде схема за взаимно допълване на знанията, които е придобило досега човечеството в областта на психологията и философията, за да се усъвършенства етиката.

     Не трябва да се мисли, че психологията и философията ще бъдат обезличени. Така както математиката присъства във физиката или химията в медицината, така ще трябва, когато се говори за етика, да се взема предвид участието и на тези две науки. Така ще може в училище да се изучава истински полезна наука, която в различните възрасти ще има и различно участие в учебните програми. По този начин образователните училища ще бъдат в услуга на новото общество.

      Етиката сега не се изучава правилно не само в България. Нейното  съдържание има повече отвлечен характер. Необходимо е да се даде конкретна насока и тя да бъде достатъчно обективна, за да се възприема без резерви. Етиката трябва да развие по-задълбочено знанието за психичните процеси, внимателно да разгледа емоционалния свят на мисълта, да подскаже практически осъществими възможности за интеграция на чувствата с ума. Цяла наука е създаването на етически основи на човешките взаимоотношения. Съвременните млади хора получават твърде късно повърхностни познания за психичния фактор в изграждането на личността, в опознаването на конкретната среда за живот и създаването на приемливи форми за общуване както с хората, така и с природата. Разминават се и възможностите за разумна съвместна работа и с йерархията на Бялото братство. Така остава неосъществена връзката с духовния водач, която е дадена на всеки човек, а по-късно и общуването с духовен учител. За да се получат добри  резултати в тази насока, трябва човек да се приучи още от детска възраст да “чува”  вътрешния си глас и да го слуша, като знае какво означава това, да се даде път за изява на интуитивното познание. В ранна възраст етиката трябва да бъде представена като наука за културата на общуване. Умението на човека да общува в семейството и колектива, в обществото, в което се движи, изисква познания, които с натрупване ще създадат потенциала за неговото добронамерено отношение към света. Ето защо Всемирната научно-образователна програма ще се постарае да даде на човечеството обновената наука “Етика” – етика, обогатена с онези детайли от Космическото природознание, които ще я направят жива етика за хармонично общуване на всички нива от човешкото съществуване. Всичко това има отношение към Принципа на Взаимоотдаването, за който отначало казахме, че е основа за правилното развитие на Космическата програма за еволюцията на живота на тази планета. За да може да се прояви Взаимоотдаването, е необходима само ДОБРОНАМЕРЕНОСТ. Би било по-правилно да се каже “Любов”. Да, но любовта изисква по-високо ниво в развитието на човешкото съзнание. Любовта изисква и жертвоготовност, тя е Сила, която се проявява в определен период от човешкия живот, но не и в своята пълнота. Хората обичат своите близки, влюбват се, но всичко това е все още докосване до любовта. Онази любов, която носи истинската промяна в смисъла и съдържанието на живота, сега идва. Тя е следващият етап от развитието на човешкия род. 
 

НОВА ПОЗИЦИЯ ЗА МОРАЛА

      Етиката като наука изисква вече от позицията на съвремието да се отговори на нейния основен проблем - за източника и основата на моралните идеи. Все още не е възприета една основна концепция, която  да е пряко свързана със структурата и организацията на човешкото общество. Тя изисква да се признае силата на Божественото творческо начало.

      Какво показва досегашната практика? Най-напред трябва да се обърне внимание на очевадния факт, че се създава, без да се твори. Творческият процес изисква съпричастност - най-малкото; изисква да се работи всеотдайно и с много любов за това, което се създава. Сега на практика се изработват проекти, пускат се в обръщение множество идеи, те се превръщат по-късно в доходоносни, прагматични програми и всичко  е в интерес на печелившата дейност. По този начин се стигна и до дехуманизираната наука. Тя е лишена от моралната основа на съзидателната човеколюбива дейност. А всъщност вече се отчитат и катастрофалните последици от отсъствието на морал в изграждането на отношението на човека към всичко заобикалящо го. В този смисъл би трябвало да се изясни що е морал, кой го определя и защо е нужен на човечеството.

      Що е морал? Отговорността да  създаваш!  - Това е отговорът. В този смисъл трябва категорично да се обясни, че мислите, чувствата и действията също са продукт, който се  създава от човека – тук,  в условията на физическия свят. Те също трябва да се създават с отговорност и оттам трябва да се тръгне, за да се търси коренът и основата на морала. Излиза, че той произхожда  първо и най-напред от човешкото съзнание. В този смисъл трябва да стане ясно, че съзнанието е двигател и критерий за всичко, което се случва. То е двигател дотолкова, доколкото може да участва в създаването на всяка мисъл или действие, и критерий, доколкото може да даде оценка на собственото си поведение.

      Съзнанието е форма на съществуване на знанията, придобити от опитностите, постигнати от всички прераждания на душата. Това е най-солидната информационна “банка” за всеки човек. Оттам умът черпи информация за всичко, което му е необходимо, за да може да съществува във физическия свят. Като форма на съществуване на знанията, Съзнанието има за основа опитностите,  но ако те са базата, надстройката е всяка новопостъпила информация. Тя ще се превърне в знание, ако условията, за които сме говорили в други теми, й позволят. На първо място, като категорично условие стои изискването за здраво тяло. Биоматерията, която изгражда всяка клетка от човешкия организъм, трябва да работи правилно, за да може мозъчната клетка да усвоява всички подадени й сигнали и да ги превръща в трайно знание. От съществено значение тук е добрата комуникация между Духа, Душата и Семенния атом. Но това вече са въпроси от “кухнята” на Съзнанието и те в известен смисъл са били вече коментирани в други теми. Сега най-важното, което трябва да се разбере от този абзац е, че Съзнанието работи във физическия свят с помощта на Ума, а той   е активен, когато е здрав човешкият организъм, когато мозъчните клетки работят в изправност. Това е необходимо, за да може  светлинната енергия да даде живот както на мислите, така и на действията. Сега вече можем да говорим по-подробно и за морала. Определението, което  Ние даваме за него, е: МОРАЛ Е ОТГОВОРНОСТТА ДА  СЪЗДАВАШ. Всичко тръгва оттук. Всеки, който създава каквото и да било, трябва да си отговори на въпроса защо го прави. И когато отговорът идва, за да потвърди комерсиалните подбуди, тогава  създаденото ще бъде в противоречие с изискванията за морал. Защо? Защото този, който създава с отговорност, ще направи възможно съществуването само на потребното за човешкия живот и неговата еволюция. В този смисъл за потребно трябва да се възприема само онова, което създава комфорт на тялото и Ума, за да се чувстват спокойно и удобно. Всичко друго, което приема формата на лукс, създава излишък, който води до затлачване на енергийните структури на правилната мисъл. Тя се изгражда с помощта на Съзнанието и чрез нея То придобива способността да прояви усвоеното, т.е. осъзнатото.

      Отговорността да  създаваш най-напред трябва да  бъде разгледана във връзка с “производството” на мисли. В първа част на “Езотерични записки” в специална тема беше обяснено, че мисълта идва при човека от нивата на Висшата Йерархия. Той трябва да знае, че за него остава отговорността да приеме или да отхвърли дадена мисъл. Другото, което трябва да знае човек, е и дадената му възможност вече сам да създава мисли. 

      Много повече е развита чувствителността на човека и тук той трябва да е прекомерно внимателен, защото в голяма степен за проявата на чувствата има външна причина. В едни случаи това е влиянието на обективно съществуващото, а в други  - сблъсъкът на обективното със субективното. Необходимо е още да се знае, че субективното се проявява и чрез състоянието на организма - това е много важен фактор за зараждането и проявата на определени чувства. Тяхното преминаване в емоционални действия понякога става изненадващо за самия човек. Така той може да  създаде “емоционални отпадъци” – нещо, което няма да е полезно както за него, така и за другите. Все още тук, в тази част от човешкия живот, хората не се замислят изобщо за отговорността да създават. Наличието на морал в емоционалния свят на човека е изключително сериозна и все още недостатъчно дискутирана тема. Тя трябва да се обсъжда, защото чрез силата на чувствата се акумулира и съответната психоенергия в пространството и оттук отговорността да създаваш става двойно по-голяма.

      Другото, което свързваме с мислите и чувствата, е действието. Отговорността за действията – добри или лоши, принадлежи на човека. И тук трябва да се изтъкне колко той е неграмотен по отношение на това свое морално задължение. Много хора не се чувстват отговорни за това, което вършат, камо ли за мислите и чувствата си. Защо е тази във висша степен проявена безотговорност, че да се стигне чак до сегашното състояние на природата, предизвикващо сериозна опасност от екологична катастрофа? Защото поради своето невежество човекът не може да си обясни, че той е част от Цялото. Той – с това, което  създава и с другото, което не  създава, участва в цялостната структура на Пространството. Той е част от живота на Вселената. Чрез него се проявява Силата на Сътворението, чрез него работи Замисълът на Твореца -  човекът не е нещо, спуснато без идея и необходимост на планетата. Той е нужен за развитието на Цялото и в този смисъл неговата отговорност да създава се проявява още по-отчетливо. Действията се ръководят от мислите, но само при тези хора, които имат съответното Съзнание. От своя страна това означава, че хората могат да бъдат отговорни за своите действия тогава, когато са постигнали крайно необходимата координация между знания и опит, между ум и воля. И какво излиза сега?  Не може да има морал там, където  съществува невежество. Човекът трябва да получи съответното ниво на себепознанието, за да достигне до отговорността да създава. Просветеният човек ще разбира последствията от своите действия и когато знае, че те могат както да унищожават, така и да съграждат всичко, до което имат допир, неговата отговорност ще се проявява в по-голяма степен. В такъв случай как ще отговорим на  въпроса кой определя морала? Само по един начин – моралът се определя от необходимостта за живот на Цялото. Всичко, което може да унищожава Природата, е неморално. Никога не трябва да се забравя, че човекът е част от нея и на този етап от своето съществуване много активно работи за самоунищожението си. Вече казахме, но пак ще напомним за разрушителната сила на мислите, чувствата и действията. Ето как от само себе си дойде отговорът на въпроса: “Защо е нужен на човека морал?” За да оцелее!!! За да се запази животът на планетата! За да остане чисто Космическото пространство! За да бъде човекът градивна част от Цялото! Как ще бъде постигнато всичко това? ЧРЕЗ ПРОСВЕТЛЕНИЕ!!! Като се постарае човек да научи най-необходимото за себе си, за собствения си организъм и за неговата духовна същност, за умствените способности и богатството на емоционалния свят, с които е дарен, като поиска да види и вън от собственото си субективно изградено пространство, в което се е затворил, и така да оцени стойността на това, което е получил наготово – собствения си организъм и цялата Природа, чрез които живее. За хармоничната връзка помежду им е създадена специална ПРОГРАМА. Тя се подчинява на ЗАКОНИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ПРИРОДОСЪОБРАЗНИЯ ЖИВОТ, а той е неотменна част от всичко, което създава животът във Вселената.

      От тази тема трябва едно да се запомни: нравственото развитие на човечеството не може и не трябва да зависи от борбата и смяната на морала на различните социални формации и класи. Чрез тях се изявяват онези хора, които служат на ограничените себелюбиви интереси за власт, богатство и надмощие над другите. Ако вие споделяте тяхното мнение за нравственост и морал, ще обслужвате техните интереси и ще бъдете удобното средство, чрез което те ще господстват. Така човечеството ще затъва още повече в тоталната криза, в която е изпаднало, а вашето невежество ще ви доведе до ръба на оцеляването, за което работят всички Светли Сили във Вселената.

       Да се запази животът на планетата! Това сега е най-съществената част от дейността на Всемирната научно-образователна програма. Колкото и да не сте го свързвали досега, отсега нататък трябва да видите пряката връзка между морала, с който е създадена съществуващата материална и духовна култура, и еволюцията на човешкия род. Отговорността да създаваш! – Това е силата, която ще спаси човечеството от самоунищожение и ще даде възможност да се прояви Божественото творческо начало. 
 
 

ЗА ИЗТОЧНИКА НА МОРАЛА

      Всичко, което изгражда основите на нравствеността на съвременното човешко общество, засяга основния проблем на етиката – ясното и лаконично определение за източника на морала. Сега се възприема частично онова, което е записано като нравствени правила, а всъщност става  въпрос за дадените чрез Библията десет Божии заповеди. Те определят изискванията, които трябва да изграждат поведението на хората, за да съществува обществото. Но  въпреки категоричността, с която са записани, те все още не се възприемат като Правила от които зависи нравственото развитие на човечеството. Онова, което предимно бива  възприемано от тях, е свързано със стремежа на отделния човек за неговото индивидуално оцеляване.  Сегашното “израстване” на морално изградени личности е по-скоро теоретизиране върху основата на различните направления в етиката като наука. Философите също в голяма степен се стремят да  създадат определени правила, които да послужат като отправна точка в създаването на съвременно направление в тази наука, изграждащо нравствените устои на обществото.

      Какво следва от всичко казано дотук? Съвременното общество трябва да преосмисли досегашния си начин на живот и като съпостави фактите от конкретната действителност с теоретичните постановки на етиката и философията, да възприеме ново, общодостъпно и реалистично определение за морала като нравствена категория. Точно като нравствена категория, защото добродетелите очертават портрета на онова лице, което може да приеме благородния, морален облик. Тук вече се изисква да се изяснят позициите на онези добродетели, които се използват от теологичната етика и се възприемат от  съвременното общество като недостойни за определението “добродетел”. Всъщност тези няколко думи, около които се “върти” основно цялата религиозна литература, свързана с християнското учение, определено са криворазбрани. Смята се, че покорността, смирението, несъпротивлението на злото и всеопрощението са понятия, “издигнати в ранг на добродетели”, а  всъщност нямат нищо общо с добродетелите. Продължава да се възприема като поругаване на човешкото достойнство нравствената позиция, която те изискват. А всъщност за какво става дума? Покорен е този, който е готов безропотно да служи. Служи ли този, който осъзнава своята зависимост от другия - по-силен и висшестоящ? А какво означава “да служиш”? – Все въпроси, които, надявам се, ще намерят отговор до края на тази тема. 

      Осъзнаването на собствената слабост, анализирането на условията, при които един човек се поставя в зависимост от другия,  е първият съществен момент, който трябва да  бъде изяснен. Когато човек стигне до убеждението, че е слаб, недостоен, зависим и т.н. все в този негативен план, това означава, че той е разсъждавал върху собственото си поведение. И точно тук трябва да стане преломният момент, от който нататък да тръгне осмислянето и преоценката на собствените недостатъци, които превръщат покорството в недостойно човешко поведение. Сам по себе си фактът, че човекът е разсъждавал, вече е миг просветление, което трябва да постави началото на стремежа за себепознание и себеуважение.

      Друг е въпросът, когато човек просто си живее с мисълта, че той е слаб, недостоен за уважение, и поради тази причина никога не му е хрумвало дори да иска да бъде уважаван. Той самият дори не е изисквал от себе си уважение към собствената личност. Такъв човек е покорен с чувството и проявлението на животинското покорство. Покорен е този, който няма духовни потребности, който живее единствено, за да яде. В този смисъл от такъв човек не може да се очаква морално поведение.

      Можем ли след това обяснение да приемем покорството като добродетел? Можем ако знаем с кого и как се съизмерва покорният. Ако срещу него е агресивна личност, която демонстрира поведение на сила и ограбва безцеремонно, тогава покорството ще се прояви като страх, като липса на смелост да се защити личното достойнство. Ако пък покорството трябва да  се съизмерва спрямо висшестоящия началник, то тогава границата между безличното поведение, покорството и необходимостта от запазване на собственото достойнство е много тънка. Да си подчинен в йерархията, не означава да си покорен. Там трябва да имаш отношение на почтителност, а не на покорство. За да проявиш почтителност спрямо някого, означава, че ти имаш в съзнанието си мисълта за уважението, което заслужава всяко божествено творение. Като изразяваш своята почтителност към непознатия човек, ти изразяваш своето уважение към Твореца – създател на живота.

      Покорството е състояние на духа, което може да обсеби малодушния човек и да го накара да бъде безропотно  същество. В този смисъл никога християнското учение не е изисквало покорство. Това, което трябва да накара когото и да било да се  съобразява с мнението и изискванията на отделни хора,  на определена общност, да се съобразява с общоприетите правила за поведение в обществото – всичко това е въпрос на култура на възпитанието. Ако възпитанието обслужва интересите на определено класово общество, то ще изисква да се прояви покорството. Всяко класово общество, независимо какво декларира в своите устави и програми, изисква покорство. Там, където има политика, има висшестоящи и подчинени. Силата на конкретните интереси ще определи и насоката на възпитанието, т.е. избора на източник на морала. Ако, например, интересът изисква безпрекословно изпълнение на заповеди, за да се осъществи замисълът за власт и надмощие, тогава източник на морала ще  бъде принципът на нихилизма. Каква стойност ще има в такъв случай морал, произлязъл от учение, което отрича  съществуването на вяра, пък дори и на морални принципи. Моралът ще се определя от отричането на всякакъв морал.  За съжаление човечеството все още толерира безпринципното и пошло отношение към истинските ценности, които определят духовния напредък. И това ще продължава дотогава, докогато силата на интереса (на комерсиалния интерес) ще определя източника на морала. В този смисъл трябва да бъде отстранена наслоената  преднамереност и непочтено отношение към Християнското учение. Истинската, здрава връзка с него е прекъсната. Тя привидно се поддържа от църковната институция, но това не е  християнството, което може да обясни, че покорството е добродетел. Това е християнството, придобило в резултат на дългогодишното  сътрудничество с политиката и политическите интереси облика на религия, която учи на любов, за да слугуваш, а не те учи на любов, за да служиш. Разликата е съществена, защото в първия случай се говори за покорството, което те обезличава, като те превръща в безропотно същество, а във втория случай  -  за покорството, което изисква просветлен ум. За какво става въпрос?

      Умствено просветление може да постигне този, който има знания. Знания, придобити чрез опит с много труд и вяра в Доброто. Знанията, които произлизат от благородното Божествено начало, ти дават самочувствие на човек с достойнство. Те учат на любов към Природата, на любов към ближния и в същото време на любов към Бога. Тези знания свързват в едно цяло вяра и наука. Те не отричат Божественото творческо начало, а го слагат в основата на духовния напредък. За да постигне умствено просветление, човешката личност непрекъснато трябва да се стреми към духовно усъвършенстване, към придобиване на нови знания. Просветленият с вяра не приема Бога като Висшата сила, която ще го накаже, когато е сгрешил, а като Благородната Сила, която в трудния момент ще го подкрепи. Ако ли пък е сгрешил, ще му помогне да осъзнае грешката си и ще го научи да не я повтаря. Умственото просветление се подхранва от чиста, безкористна любов – любов, която те води по Пътя на знанието. Христовото учение носи това просветление, защото неговата основа е любов. Затова То е Източник на морал, защото освобождава от предразсъдъци и събужда благородния порив за себеусъвършенстване, и чрез издигането на собствената личност – в духовен, морален и в най-добрия смисъл на думата прагматичен аспект, - доближаване до Бога. Това вече означава събуждане на светлото творческо начало, вложено от Твореца в човешката душа.

      Когато съзнанието е чисто от комерсиалния интерес на политическите съображения, то може да види истината на това твърдение. Политическата реалност изкривява действителността, като я обременява с властолюбиви и егоистични подбуди. Така много лесно покорството покорява съзнанието и го превръща в послушно оръдие.

      Когато теологичната етика говори за несъпротивление спрямо злото, за смирение и всеопрощаване, надяваме се, не приравнява всичко това към покорството, което принизява духа. Защото да се смири, да прости или да приеме злото може само извисеният дух и благородното съзнание. Всички тези качества не лишават от законната човешка гордост. Напротив! Те изискват гордият дух да прояви силата на своето благородство. Така смирението ще бъде уважение и зачитане на другото мнение; несъпротивлението на злото ще получи разумното обяснение, за да не отговори на насилието с насилие; всеопрощаването ще събуди най-чистите помисли и ще извика към живот най-силните чувства на признателност и любов. Какво остана за покорството? Нужно е умение да го различаваме от обезличаването и смирението. Човек, когато се смири, ще приеме и трудния жест да направи компромис. Но той ще го направи напълно осъзнато с мисълта, че дава възможност на другия да поправи грешката си. Когато смирението бъде лишено от каквито и да било нравствени правила и от човека се изисква само и единствено подчинение, тогава вече става въпрос за покорство. Този, който приеме такова изискване,  се лишава от достойнството си. Той става слуга – няма право на мнение и изпълнява безропотно изискването на другия, който в случая се показва като по-силния. И ако това са правила, характерни за определено общество, значи силата на интереса е определила морала. Този човек, който е приел като смисъл и съдържание на своя живот властолюбието и алчността, изисква от другите покорство. И е ненаситен, затова истинският облик на съвременната политическа класа има изкривената физиономия на злобното, неудовлетворено, материално незадоволено лице. Това, което винаги са търсели и търсят политиците, не могат да го намерят в Христовото Учение. Затова То не може да  бъде за тях източник на морал. Поради тази причина етиката продължава да издирва източника на морала в нивата на помраченото от себелюбиви, егоистични и алчни интереси съзнание. Тя не е науката, която е призвана да развива и усъвършенства човешките взаимоотношения, науката, която трябва да разгледа на чисто нравствена основа отношенията Човек – Природа и Човек – Космос. Сега тя  е разпокъсана на множество направления, които уж търсят социалната страна на нейното проявление, а всъщност я правят суха и ненужна наука. 
 
 
 

                                ЕТИКА И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ 
 

      Не може да се получи конкретно  разглеждане на проблема за източника на морала, ако не се вземе предвид взаимовръзката между Божествения, Духовния и физическия свят. Тяхната взаимозависимост се доказва с всяка проява на Съществуващото – като се започне от движението и взаимодействието на елементарните частици и се стигне до взаимното влияние между различните космически обекти и планетата Земя. Но това е видимата, доказана от науката страна. Другата, която все още стои встрани от конкретните научни изследвания, е влиянието на Съществата от различните йерархии на Божествения и Духовния свят за формиране на човешкото общество.

      Духовният свят не е някаква илюзорна представа на заблудени умове. Той е реално съществуваща част от физическото пространство на Вселената. Неговите обитатели са същества с различна плътност, с различно съдържание и форма на “телата”. Нещо повече – техните умствени способности многократно надвишават тези на човека и в този смисъл те са водещото начало в създаването и развитието на начина на живот и неговото осмисляне на Земята. Те влияят преди всичко върху развитието на науката и “предаването” на  знания, които изграждат възможностите и представите на хората за който и да било от нейните дялове. Успоредно с това от страна на Духовния свят се работи със земните хора и в областта на духовното развитие. Тук нещата вече придобиват твърде странна форма, тъй като се получава голямо разминаване между замисъл и изпълнение. Преди всичко трябва да направим уточнението, че не всички обитатели на Духовния свят работят със и за Земята. Само тези, които са създали двете основни йерархични структури – Бяло и Черно братство, имат основно предназначение да бъдат учители за земните хора. Напоследък обаче, поради силно развитите си умствени способности и възможности за осъществяване на преки контакти със земните обитатели, някои същества, населяващи различни планети от Вселената, проявяват засилен интерес и създават връзки за общуване със земните хора. Техните подбуди са различни – едни са разтревожени от напредъка на знания в отсъствие на морал, други са водени от чистото любопитство да изследват възможностите на биологичните видове, едни от които са хората.  Къде трябва да  търсим разминаването между замисъл и изпълнение?  В отговора на този въпрос може да  бъде изяснен и въпросът за източника на морала.

      Двете основни йерархични структури   - Бялото и Черното братство, са преки изпълнители на волята на Бога. Те работят като проводници на Неговите идеи и създават условията за тяхното изпълнение. Но те са упълномощени да “работят” само там, където ги приемат, което означава, че там, където няма желание да бъдат чути, те не могат да въздействат. Те само представят  конкретната идея като внушение за човека и после той казва ”Нещо ме караше да отида или да не отида, да направя или да не направя еди- какво си.”

      Тук може да възникне недоволство и недоверие от това, че представяме и Черното братство като действащо от името на Бога. Трябва веднага да изясним, че когато се говори за тях, трябва да се знае, че Те са това, което Бог е решил да бъдат. Те имат свое ръководство и то, като изпълнява определената му задача, изпълнява волята на Бога. А тя е да се  създават провокативни моменти в човешкия живот, за да бъде поставен човекът в задължителното положение да разсъждава, да избира и да съобразява. Това е крайно необходимо изискване, за да се изграждат такива качества у човека като воля, упоритост, съобразителност и себедоказване. Няма как да  се оформи здрав характер, ако човекът не бъде поставен в условия на превъзмогване на трудностите. Затова е казано: ”Бог не дава трудности, които човек не може  да понесе.” Сега вече с риск да се повторим, защото вече сме говорили по този въпрос, ще обясним, че съществуват и Сили на мрака. Това са Силите, които  човек създава със своята способност да мисли. Казахме в друга тема, че мисловните способности на човека са все още твърде ограничени, но това трябва да се има предвид по отношение на научни открития, създаване на художествени произведения – бестселъри и силни, изпълнени с далновидност и прозрения политически решения. Всичко останало човек създава сам, защото негова основна задача тук,  във физическия свят, е да изгради  съзнание. А това ще стане, като създаде условия за развитие на неговата собствена мисъл, и за целта ще трябва многократно да преодолява трудности и грешки, които да поправя. В целия този поток от действия и мисли той трябва да създаде опитностите -  базата данни, върху които да гради съзнание.

     И тук опираме вече до един много интимен момент от човешката същност – инстинкта за самосъхранение. Той е необходим фактор за оцеляване на човешкия биологичен вид в условията на физическия свят. Инстинктът за самосъхранение изпълнява ролята на фактор, защото той подбужда човешкия ум към определени действия. Този инстинкт се проявява във всички области от човешкия живот – на работното място, в семейството, сред природата. И когато говорим за него, трябва да имаме предвид не само и конкретно физическото оцеляване, но и представата за застрашените интереси. Те също са свързани със самосъхранението. Но и тук, както навсякъде, съществува мъдрият предел. Там, където инстинктът за самосъхранение надделее, се проявяват такива негативни качества като страх и егоизъм. От страха за себе си човек може да стане предател, подлец и дори убиец. Егоизмът поражда злобата, завистта, предизвиква омразата и отмъщението. Излъчени в пространството, мислите, свързани с тези чувства, създават Силите на мрака. Те се неуправляеми, защото са ничий продукт, т.е. не са създадени от нечие съзнание с определена цел. Те са, условно казано, самосъздадени и по силата на определени физически закони като вид енергия изграждат духовните структури на безплътни същества с хаотично действащо поведение. Те нямат собствено съзнание и отиват там, където силите на привличане ги ориентират. Така че ако при един човек има, да речем, една доза злоба, към нея веднага ще се приобщи освободената в пространството  нечия злоба, защото е доказано, че подобното привлича подобно. Ето как стигнахме до твърдението за отговорността да създаваме.

     Но тук трябва да се изясни още нещо. В процеса на взаимодействие между Силите на мрака и човешкото съзнание предимство има Съзнанието. То е средството, чрез което човек се развива като разумно същество с приоритета да достигне нивата на светлата йерархия. Човешкото съзнание може да приеме, може и да отхвърли определена мисъл и чувство. То може да създаде възможности, според които човек да се възползва от съвета на своя вътрешен глас, да послуша безмълвния шепот на своя Учител или да се остави да го завладее стихията на чувствата. Съзнанието е средството, чрез което човешкото  същество изпълнява Програмата за еволюция на биологичния вид в условията на физическия свят. Космическата програма за еволюция на човешкия род на сегашния етап от неговото развитие буксува. Причината е в прекомерното натрупване на Силите на мрака, които сега вече изпълняват ролята на психотронно оръжие. Лишеният от морал научен свят си позволява повече отколкото му е дадено, и затова се налага намесата на Изпълнителите на Всемирната научно образователна програма. Ние казваме на човечеството, че е загубило много време да търси нещо, което отдавна му е дадено – източника на морал. Той е в самия човек. Вложен е в душата му от неговото създаване. Казвали сме го друг път, ще го кажем и сега - потребността на душата да изяви Божественото у себе си създава морала. Бог е дал правилата, чрез които е създал отличен морален кодекс. Той е казал: “Не лъжи, не кради, не убивай…” Десет основни правила, които определят мирния и достоен живот на Земята. Те имат връзка с основния Принцип на Сътворението – Взаимоотдаването. Като се въздържаш от недостойно поведение, да съхраниш добродетелите, с които си създаден, и така да проявиш силата на благородното творческо начало – да знаеш, че с любов си създаден, и ти  да отдаваш от себе си любов. Нищо на този свят, пък и на всеки друг,  не е и не може да бъде само добро според човешките разбирания. Затова са нужни знания, които да обяснят истинската същност на принципите, създали Битието, и техните проявления.  
 
 

МОРАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ ДА ЖИВЕЕШ 
 

      Някой беше казал, че действителността унищожава с трезвостта си. Но интересно е да се отговори на въпроса: кой може с категоричност да твърди, че той в определения момент разсъждава трезво? Всеки човек много или малко се повлиява в оценката си от различни неща. Да вземем предвид зрителното възприятие. Ти виждаш, че една ябълка е червена. Този до теб, обаче, твърди, че тя по-скоро е розова, отколкото червена.

      Възприятието винаги зависи от способността на ума да възприема нещата в тяхната цялост. За съжаление много хора, да не кажа болшинството, имат фрагментарно възприятие. Това означава, че те възприемат действителността избирателно, приоритетно за онази част от живота, която в по-голяма степен съвпада с тяхната нагласа за живот. Затова можем да кажем, че възприятието има чисто субективен характер. Когато една група хора гледа ябълката, едни виждат нейната форма и я възприемат като красив дар на природата, други гледат нейния цвят и я сравняват с вкуса на ябълката, която обичат, трети я свързват  със сезона, в който тя зрее. Изобщо нагласата за живот се отразява не само на възприемането на действителността, но и на качеството на живота за отделната личност.

      Как можем да определим нагласата  за живот? Най-кратко - като желание за живот, а може да се каже  - и като умение за живот. И двете определения са верни. Ако един човек има желание за живот, той ще бъде жизнерадостен, работоспособен, волеви и тогава в много по-голяма степен ще  проявява умението си за живот. Как ще възприеме това, което вижда, зависи от емоционалното му състояние, но също толкова и от здравословното  състояние. Никога, когато се говори за качество на мислите и действията, не трябва да се изключва факторът “здраве”. Той е първоосновата, върху която се създава нагласата за живот.

      Като казваме “нагласа за живот”, някой би възприел определението като “настроение за живот”. Едното има връзка с другото дотолкова, доколкото чувството за бодрост и жизнерадост оказва своето влияние. Но определено ще подчертаем, че това чувство е производно на доброто здравословно състояние. Затова тук отново ще изтъкнем голямото значение на грижите за здравето на човешкия организъм.  И тъй като то се оказва от съществено значение и за духовния живот на човека,  трябва да открием същността на връзката, която определя нагласата за живот. Това е моралната отговорност да живееш. Чувството за морална отговорност по отношение на всичко, което вършиш: начинът, по който мислиш; начинът, по който се грижиш за себе си; начинът по който възприемаш заобикалящия те свят; желанието да съпреживееш красотата на природата; желанието и умението да създаваш.

      Човек се ражда на тази планета и с израстването си ползва всичко, което някой друг е създал – Бог, обществото, Природата. Какво остава за него? Първо, да не унищожава това, което е заварил, и второ, да усъвършенства това, което ползва. Ето още един факт, който потвърждава необходимостта от моралната отговорност да живееш.

      Всичко, което човек има у себе си като потенциална  възможност, се дължи на неговата способност да събира и съхранява впечатления. Превърнати в знания, те са онази “информационна банка”, за която вече  знаем, че служи на Ума. Но вън от преките способности  и умения в душата на човека е вложено и още нещо, с което той се е родил. Това са качествата, които оформят първичното творческо начало – добродетелите, които Творецът  е използвал, за да създаде благородния дух на човешкото съществуване. Всеки се ражда, за да реализира своята програма за живот. Тя не е нещо, което може да  съществува само за себе си. Във всички свои направления тя е във връзка с цялостното развитие на света, в който се е родил човек. И тъй като той попада в строго изградена система от закони – природни и на обществото, - не може да бъде абсолютно свободен от задължения спрямо света. Човек трябва да знае, че неговите сетива и умственото му развитие му позволяват да види част от Цялото, а другата част му предстои да опознае. Ето още един довод, който изтъква необходимостта от моралната отговорност на човека да живее. Тук тя трябва да се прояви като желание на разумното човешко същество да събуди за живот добродетелите, които отначало, при неговото създаване, Бог е вложил в душата му. Затова сега ще кажем още веднъж, че потребността на човешката душа да изяви Божественото у себе си може и трябва да определя морала. 
 
 

СЕБЕПОЗНАНИЕ И КУЛТУРА НА ОБЩУВАНЕТО

      Не е възможно да се разглежда културата на човешките взаимоотношения изобщо, ако не вземем предвид културата на отделната личност. В този смисъл е важно да се говори за себепознанието като за средство, от което зависи развитието и еволюцията на обществото. Еволюцията на обществото като фактор за еволюцията  в космически план, е напълно зависима  от знанията и културата на отделната личност. Затова е важно всеки човек да знае какво притежава в чисто духовен план. И тук ще подскажем, че душата на човека не може да бъде елемент от неговата същност, ако той не я възприема като такава. Ето какво означава това. Този, който мисли за своето тяло като за самостоятелно и независимо съществуващ от душата организъм, той се самоизключва от системата на духовната еволюция. Душата на такъв човек остава самотна и пренебрегната като фактор за неговото развитие. А всъщност, за да може той да се адаптира във физическия свят като градивен елемент на ЦЯЛОТО, трябва да познава естеството на своята душа. Това изисква неговата пълна съпричастност към създаване на активно работеща, действена връзка между ума и душата. Да познаваш естеството на своята душа, означава най-напред да знаеш, че тя е енергийна основа на живота в твоя организъм, и като такава е част от божествената енергия, която създава живот за биологичните организми. Възприемането на душата като енергийна основа на живота означава съзнателно да възприемаш Божествената енергия в себе си,  и да знаеш, че тя е създадена, за да работи според божията воля. Ето какво е обяснението на това твърдение. За да се постигне жива, действена човешка личност, Създателят – Творец е изградил  на енергийна основа план-програма за развитието и усъвършенстването на съответната енергийна структура в условията на физическия свят. Очевидното доказателство в случая са характерните особености на всеки човек и неговите независими от наследствената връзка прояви на поведение. В семейство на високо образовани родители може да се роди дете без каквито и да било интереси към образование и обратно - в средата на посредствени хора може да израсне човек с активно отношение към знания и култура. След като имаме това обяснение трябва да знаем, че човешката душа съдържа в себе си уникалните за всеки човек качества, които са съдържание на конкретна информация от неговия жизнен опит,  и на вложените  от Създателя  качества като идея за развитие. От тези две нива на съхранено познание трябва да тръгне развитието по-нататък. Това е само малка част от знанието, което трябва да има предвид всеки човек, за да възприема себе си като създание отговорно за реализирането на вложените в него качества. Отговорност пред самия себе си,  отговорност и пред Създателя. И в двата случая е налице свободната воля на всеки човек сам да избира пътя на своето развитие, но това не отменя неговата отговорност.

     Нека заменим понятието Божествена енергия с космическа енергия; понятието Божествена воля със Закон на Природата за еволюция на човешките видове; да заменим определението за Създателя – Творец с определението Висш космичен разум и да потърсим обяснението им чрез известни на съвременната наука факти. Ще получим същия отговор - ПЪЛНА ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ ДУША И ТЯЛО, МЕЖДУ ЕНЕРГИЯ И ИНФОРМАЦИЯ, ПЪЛНА ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ СЕБЕПОЗНА- НИЕ И КУЛТУРА НА ПОВЕДЕНИЕТО. Цялото това обяснение беше необходимо, за да изтъкнем с необходимата сила изключителната отговорност,  която носи всеки човек както за собственото си развитие,  така и за развитието на обществото. В случая, себепознанието ще помогне на отделната личност да възприеме себе си в чисто духовен план. Душата като енергийна структура,  носи силата на привличането – първопричината на всяко взаимодействие. То има отношение към електричеството в човешкия организъм. Разгледана от позицията на съвременната психология, ще кажем , че това е силата на желанието. То поражда всяко друго действие на човешката личност, става основа или по-добре е да кажем, дава живот на човешките чувства. Душата е носител още и на Божествената любов. Това е магнетизма на чувството,  което познаваме като силно и необяснимо привличане към даден човек, към Природата или каквото и да било друго. Електричеството и магнетизма са енергии,  които съвременната наука вече използва за опознаване и лечение на човешкия организъм, защото те са основни градивни елементи от неговата структура. Как можем ние да ги използваме, за да създаваме култура на общуването – общуване със себе си, със семейството или с членовете на колектива или съответната общност, част от които сме? Казахме малко по-горе, че желанието стои в основата на всяко наше действие. Сега вече след като знаем, че то е сила на привличането, ние можем да контролираме нейната проява. Това означава, че на преден план излиза Умът. Той трябва да ръководи действията, защото човешкото същество, съобразно всички особености на Програмата за еволюция на човешкия вид, вече преминава на ново, следващо ниво от своето развитие. Това ново положение на човека в обществото на разумните същества, изисква той да промени отношението си към първопричината на своите действия. Те трябва да преминат от действия на желанието, на чувствата, в действия на разума. Това не означава, че човекът трябва да изостави вълнуващата чисто емоционална основа на живота си. Напротив, с помощта на своя разум, той ще я направи по-пълно и по-красиво преживяване, защото ще  възприема чувствата и с ума си. Сега чувствата са предимно израз на силата  на някакво желание, което най-често е недоизяснено привличане към нещо и за нещо. Затова в една друга тема беше обяснено, че е изключително важно човек да знае какво иска и защо го иска.

      Себепознанието в смисъла, в който беше разгледано до тук, предполага възможност за създаване на култура на човешките взаимоотношения изградени върху основата на знанията за взаимозависимостта между душата и тялото, между ума и душата. Така създадената култура ще бъде толкова по-богата колкото повече човешкият разум навлезе в същността на духовното и грамотно го свърже с материалното. Духовното в случая означава възприемане и признаване на фактите свързани с наличието на уникални човешки способности и качества, като вложена в енергийната структура на човешкия организъм план-програма. Всеки човек трябва да се стреми да изучава съдържанието и изискванията на тази програма, за да може да постигне развитие на своя умствен потенциал, а също и за да може да живее здравословно. Като се стреми да открива и изучава вложените в него качества, човек ще открие внедрените му способности за използване на интуитивното познание. Това ще му позволи, той да се докосне до тайните на съкровеното Божествено послание за живот на Душата в условията на физическия свят. Взаимоотношенията, които ще изгражда тогава, ще имат следващото, по-високо ниво на култура, създадена от градивната връзка между ума и чувствата. Човечеството трябва да изгради новият свят на емоционално-умственото равновесие, за да може Душата да разгърне вложеното в нея богато творческо начало. 
 
 
 

                      ЗА ЕМОЦИОНАЛНО-УМСТВЕНОТО РАВНОВЕСИЕ

                   И ВРЪЗКАТА  МУ  С ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ

“И тъй, ако светлината в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?”

      Този текст от Евангелие от Матея предава думите на Христос, с които Той поучава Своите ученици. Но преди това Той е казал: ”Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло.” Още тогава, в началото на своята просветителска работа Великият Учител е искал хората да знаят колко голяма е връзката между мисълта на човека, респективно неговият ум и организма му. Когато Ние говорим за етика на човешките взаимоотношения и търсим пътища за себепознание, имаме предвид същото – голямата взаимозависимост между чистите и светли мисли и нагласата на човешкият организъм за живот. “Когато постиш – казва Христос – да не си мрачен.” А това отново потвърждава колко е важно да знаеш какво правиш и защо го правиш, да си осъзнал съответната потребност и да извършваш действието или да участваш в него с пълното съзнание, че в този момент ти създаваш нещо.

      В предходната тема казахме, че емоционално-умственото равновесие, трябва да определя смисъла и съдържанието, на новия етап от човешките взаимоотношения. Как можеш да постигнеш това равновесие? Единствено като търсиш знанието. Първо трябва да знаеш какво означава за твоя организъм да живееш с мрачни мисли и какво със светли. А ще можеш да си направиш съответното заключение като познаваш поне малко физиологията и анатомията на твоя организъм. Без това познание ще трябва да се довериш напълно на поучението, което ни е оставил Христос. Всъщност Ние ти предлагаме да събереш в едно вяра и знание, т.е. любовта ти към Бога “да изобилства чрез познание и разбиране на всичко”(ап.Павел). В това е предимството на Христовото учение. То ти предлага знания, мъдрост и любов, за да можеш да постигнеш следващото по-високо ниво на разбиране за живота и света, който те заобикаля. В конкретния случай, за да постигнеш емоционално-умствено равновесие е достатъчно със силата на вярата да си прочел основните поучения, които е оставил Христос като съвети за високо нравствено поведение. Това са правила,  от които  има толкова голяма нужда съвременното човечество. Той учи да не се гневиш напразно, да не обиждаш, да се помиряваш с противника си още преди да си стигнал съда, учи те как да постиш, как да даваш милостиня, как да се молиш и всичко това е казано съвършено лаконично и точно. За Нас, обаче, съобразно предвидената тема, е съществено важно да се спрем на два текста от поученията записани в Евангелието на Матея.

      “Всеки, който е погледнал с желание, вече е прелюбодействал в сърцето си.” Тук не трябва да се разбира  чисто плътското желание, а да се вземе предвид голямата потребност от контрол върху желанието. Какво означава да си прелюбодействал в сърцето си? В следващ текст Христос казва, че това, което излиза от устата идва от сърцето. Значи след като си допуснал едно желание да бъде “материализирано”,  дори с поглед ти вече слагаш началото на определено действие. Дали ще бъде грешка или съзидателно начало зависи от какъв морал се ръководиш. Защото тук става дума за силните страсти, за заробващите себелюбиви желания, които превръщат човешкото съзнание в слуга на определена егоистична цел. Затова тук възниква като много съществена потребност нагласата да възприемаш всичко, с което се запознаваш като дар чрез, който Природата ти дава възможност да живееш. Дар за тебе са слънцето, въздухът, водата, плодовете, дар е дори правото ти и възможността да се трудиш, дар ти е здравето с което си се родил. Какво остава? Да приемаш всичко с радост и с благодарност, че го имаш. Да се отнасяш с благоговение към богатствата на Природата и да знаеш, че не можеш да злоупотребяваш с тях. Тогава няма да “прелюбодействаш”, т.е. да вземаш чуждото за свое, да искаш повече отколкото имаш нужда. Когато те ръководи едно такова разбиране, ти ще имаш поведение, което ще съответства на ново отношение към моралните принципи на съвремието. А това несъмнено ще намали, може дори и да отстрани противоречията вътре в тебе или противоречията ти с Природата, с хората, с които общуваш. Така ще имаш своето вътрешно равновесие.

         “Ако вие простите и на вас ще е простено” – казва Христос. Това е съвет с изключителна стойност. Да простиш, това означава да се освободиш от излишния и затормозяващ товар на злобата. А понякога дори и чувството за самоунижение може да те гризе дълго време и да те кара да се чувстваш уязвим. Да простиш, означава че твоето съзнание работи с благородните и извисяващи го правила за нравствен живот. Чистотата на такъв един живот ще ти даде необходимата светлина. За да не е светлината тъмнина, т.е., за да не се разяждаш от противоречия, за да не те ръководи омразата и страхът, че те преследва отмъщение. Така ще постигнеш необходимия баланс между чувствата и мислите и ще създадеш толкова необходимото за съвременния човек емоционално-умствено равновесие. В този свят на мир и светли градивни чувства, всеки човек би създал отличните условия за своя духовен и материален напредък, стига добре да е разбрал, че  където е съкровището му, там е и сърцето му. 
 
 
 
 

СВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА 
 
 

      Когато Бог е създавал хората, той е вложил в Своето творение силата на онова чувство, което Го е накарало да твори. Всеки създател обича своето творение и иска то да има добро място под небето. Поднебесните творения имат произхода и силата на човешката мисъл - човекът е творец. Как тогава да разграничим създаденото като творчески порив от създаденото с любов? Това е невъзможно. Този, който създава като творец, той влага любов в своето създание. Това кратко пояснение беше необходимо, за да подскажем мисълта, че на всяко свое действие ти трябва да гледаш като на творчески акт. Ако така подхождаш, ти ще изпиташ задължително и чувството за отговорност. Ще имаш пред себе си мисълта, че това, което създаваш, идва от теб и чрез теб то ще бъде в полза или вреда на другите хора, на природата. Чувството за отговорност ще те накара да бъдеш  прецизен по отношение на своите мисли и действия. Когато носиш отговорност за това, което създаваш, ти ще искаш да го запазиш, да му осигуриш дълъг живот, да го направиш популярно, известно и достъпно за другите. Нали така ще изявиш и себе си?! Чрез своето творение ти ще се представиш пред хората, с които общуваш, и те ще те оценят точно чрез това, което си им показал. Ако искаш да оставиш у тях добро впечатление, ако искаш те да те уважават, ще се стремиш да  създаваш като творец. Колко по-важно е тогава, когато изграждаш своите  връзки за общуване с хората, да работиш като творец! Как ще общуваш с другите хора когато знаеш, че те също като теб се стремят да бъдат творци?  Разбира се, че ще ги обичаш.

       Ако приемеш себе си като творец, без каквито и да било уговорки, ти ще се стремиш непременно и към съвършенството. И тогава ще приемеш любовта като естествената ти потребност за начина, по който живееш. В процеса на творческия акт себеотдаването ще бъде средство, чрез което любовта ще се прояви. Тя ще изисква и ще дава. Ще изисква едно единствено нещо – да бъдеш творец, и като такъв ще изживееш чувството на морално удовлетворение от създаденото. Ще изживееш силата на всеотдайната любов, защото си създавал в просветление, ще разбереш, че творческият акт е акт на чиста, всеотдайна,  всеопрощаваща любов, което означава, че когато си творил, ти си се слял със своето творение, станал си част от него и затова си готов да го браниш, както браниш себе си. Ето така трябва да създаваш всичко в света, в който живееш – като творец. Светът на твореца е свят на любовта и там всичко тръгва от доброто чувство да не създаваш нищо излишно. Съвършенството става твоя цел.                    
 

ЗА КУЛТУРАТА НА ОБЩУВАНЕ 
 

            Сегашните нива на култура на общуването са занижени изключително много. Трябва да се разграничават три основни нива на култура на общуването.

      Първото ниво е свързано с умението да се изграждат връзки за общуване. Какво ще рече това? Ние, които искаме да помогнем на човечеството да промени своя живот, казваме, че съществено важно нещо е да знаеш как да изградиш своята връзка за общуване с хората, с животните и Природата.

      Да разгледаме възможностите за общуване, които сега познават хората. Връзката между тях възниква тогава, когато има конкретен повод за познанство. Трябва първо да си видял съответния човек, после да си го харесал и едва тогава да потърсиш възможност да се свържеш с него. Това е най-стандартният начин. Сега се използват много интернет познанства, които променят смисъла и съдържанието на общуването. Съвременните хора не допускат, че изграждането на връзки за общуване може и още повече - трябва да тръгва от чисто менталното ниво на съществуване. А това е много подходяща и дори необходима  възможност за създаване на трайни и пълноценни познанства, които да прерастват в приятелски отношения и да  създават основата на един спокоен и мирен свят. Тук трябва да се отчете изключителната необходимост от умение за работа с мисълта и вътрешното зрение. Чрез тях ще стъпиш на първото ниво, откъдето нататък ще изграждаш новата връзка. Това изисква да си отговориш на въпроса от какво имаш нужда – от приятел, от съветник, от търговец или от някого, който да ти помага да се развиваш в определената област, която те интересува. Като изясниш за себе си това обстоятелство, трябва да започнеш да търсиш в съзнанието си – да си казваш винаги в определен час поне десет поредни дни, точно формулирано изречение, което кратко и ясно да определя какво искаш. Например: “Аз търся приятел, който да ми помогне да израствам духовно.” Добре е да си представяш как твоята мисъл лети в пространството. Толкова. Тя сама ще отиде където трябва и в подходящото време ще срещнеш подходящия човек. Как ще го познаеш? Това ще ти подскаже твоят вътрешен глас. Лекичко ще ти подшушне и в никакъв случай няма да ти повтаря. Чувството, което ще изпиташ в този момент, е верен твой съветник, но ти познаваш ли се добре? Искаш ли да бъдеш добър човек и силен в своите действия, трябва да слушаш гласа на твоето чувство. То няма да те подведе, а мисълта ще те ориентира какво и как да направиш.

     Когато познанството е установено,  идва  второто ниво, което изгражда културата на общуване. То е свързано с умението да се разговаря. Това умение изисква, когато разговаряш с някого,  да имаш открит поглед, гласът ти да е нежен и учтив, да бъдеш с внимание и уважение към предложенията или мнението на другия. Това не означава да се съгласяваш с всичко, което той ти казва, а да имаш нужната култура да покажеш интелигентно своето различие. Ще го направиш с уважение и внимание към идеята или мнението на другия, защото много често те могат да  бъдат полезна основа за твои  бъдещи изяви или действия. Това умение също се отработва на ментално ниво. Получава се със силата на специално създадена за целта формула. Тя гласи: “Аз съм благороден човек.” Казва  се сутрин при ставане от сън и вечер преди заспиване по три пъти. И запомни, че формулата ще работи активно, ако ти си си обяснил какво означава “благороден човек”.

      Третото ниво, което изгражда културата на общуване, изисква да си отработил три много важни качества: коректност,  искреност и добронамереност. Впрочем ако си постигнал третото качество, макар и малко несръчно, ще се проявят и първите две. Третото остава основно и най-важно качество, чрез което трябва да се създават  човешките взаимоотношения, то е базата, върху която трябва да се гради културата на общуване.  Когато се проявява твоята добронамереност, ти си коректен, искрен и най-важното - имаш желанието да постъпваш така, че да се харесваш на другите. Имаш желанието и те да  бъдат добри и така ги възприемаш откъм най-добрата им страна. Когато хората са добронамерени, те подхождат към всяко свое действие с чистата мисъл, че не искат да вредят никому и че няма да ощетят както хората, така и Природата със свои лоши мисли или действия. В стремежа си да постъпваш добронамерено ти ще изоставиш или в известна степен ще редуцираш чувството на завист и злоба. Завистта и злобата със своите силно разрушителни въздействия върху твоето съзнание ще те направят нещастен човек. За да изградиш добронамерено чувство, също трябва да работиш на ментално ниво. Това означава да имаш вътрешната убеденост, че искаш да се освободиш от завистта, злобата и алчността. За да я постигнеш, трябва да използваш следната формула: “Аз съм доброта. Аз съм светлина.” Хубаво е да си представяш, че лицето ти излъчва меко, светло сияние, и да използваш формулата сутрин след ставане от сън и вечер преди заспиване. Добронамереното чувство ще ти даде чиста, хубава радост и разположение за градивни действия. То ще ти отвори вратите към света на любовта. 
 
 
 

ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА 
 

      Добродетелите, които създават основата на човешкото добруване, се проявяват чрез три основни категории:  на любовта,  на мъдростта и на истината. От тях произтичат всички останали положителни и отрицателни явления в човешките отношения. Съществено важно е  обаче да се покаже и още една страна в човешките взаимоотношения и тя се нарича  добронамереност. Това особено отношение към живота и хората би могло да има и характера на толерантност или малко повече такт в приоритетното подреждане на действията, но както и да го приемем, ако запазим неговата основа, то ще бъде отношение на съдружието, отношение на взаимността. То предполага дружелюбие, приветливост и благоразположение към другите. Такъв човек не върши нищо лошо, нищо, което би навредило в някаква степен на  хората или на Природата.

      Да обясним сега защо го нарекохме по-горе “особено отношение към живота и хората”? Защото неговото изискване е насочено повече към разума, отколкото към душата и сърцето. Когато човек е добронамерен, той работи с разума си. Тук той може да пресмята, може да разсъждава и да подрежда своите мисли и изисквания към другите. Когато човек е добронамерен, той не се подчинява на Принципа на Любовта. Неговата добронамереност обаче му позволява да признае Любовта като положителното нещо в човешкия живот, да я приеме като средството, чрез което по-леко би разрешил проблемите си.

      Всичко дотук е правилно казано, но съвременният начин на живот изисква добронамереността да бъде по-добре опозната. Какво означава “да признае Любовта като положителното нещо в човешкия живот”? Това е повик към човешкия разум да приеме възможността да бъде услужлив, внимателен, отстъпчив, търпелив – все изисквания, чието изпълнение ще го включи в групата на хората с добро възпитание. Но това е външната страна на добронамереността. Важното е в сърцето си човек да може да бъде услужлив, внимателен, търпелив, т.е. като работи с разума си, да не допуска сърцето му да се оплита със съмнение и малодушие. Той ще покаже доброто си възпитание външно, а вътрешно ще остане спокоен и удовлетворен от резултата.

      Добронамереният човек все още не познава истинското силно чувство Любов, което ще го накара да бъде всеотдаен. Добронамереният е търпелив и отзивчив, но той не може да даде от себе си или,

както се казва,  “от душа”. Той ще ти направи път да минеш, но само ако не се наложи да изцапа обувките си. Той ще ти подаде чаша вода, но ако тя му е под ръка, докато този у когото има Любов,  ще отиде и до извора заради теб.

      Като знаем всичко това, трябва сега да си отговорим какво място има добронамереността в нашия живот и защо толкова време говорим за нея.  Тя ни е необходима. Необходима е за всички, които се измъчват от несправедливостите в живота и в същото време сами признават в себе си, че не познават голямата, великата Сила Любов. Такива хора трябва да знаят, че са нужни на съвременното общество. Те имат предимството да живеят на чисто. Този, който живее на чисто, не употребява злобата, завистта и алчността като средство, чрез което да постига своите цели. Чистият живот предполага разумът да отстранява всички ония действия, чрез които би могъл да навредиш на другите. Така че ако си добронамерен, ще бъдеш добър човек, защото умът ти разбира, че това е по-мъдрият начин на живот, а не защото това е потребност на душата. При добронамерения душата все още не се е пробудила или пък със своята сила разумът е подтиснал нейната чувствителност. Тя не е освободена от капана на ума. И сега се налага да уточним в какво се състои разликата: когато работи добронамереността, има благоразположение, а когато работи любовта, има всеотдайност. Затова при добронамерения винаги в някаква степен се проявява пресметливостта. Но колкото и да е пресметлив, добронамереният не може да навреди, защото не може да приеме безотговорността. Тя му е чужда. Добронамереният човек винаги е отговорен за своите действия, защото той тръгва към тях с желанието да направи добро. Най-често той  не е осъзнал връзката между доброто желание и благородството, но щом веднъж е приел да прави добро, значи при него са налице условията да си изясни неговата същност и така да направи решителната крачка  към Любовта. Ето защо е необходима добронамереността. Тя може да подготви човечеството  за света на Любовта.  
 
 
 

ФОРМИ НА ОБЩУВАНЕТО 
 

      Общуването на разумните човешки същества във физическия свят трябва да се осъществява в три основни направления:

      1. Общуване със себе си.

      2. Общуване с хората.

      3. Общуване с Природата.

      Сега трябва да разгледаме по отделно всяко от тези направления.

      Какво означава да общуваш със себе си?

      Ако трябва да се каже с две изречения, това ще рече човек да има желанието и умението да надникне в своя вътрешен свят и като го опознае да съумее да интегрира наличното субективно с наличното обективно. Това означава духовното богатство на отделната личност да има свое място във физическия свят.

      Как може да се постигне това?

      Най-напред човек трябва да има желание да опознае себе си. Но не само желание, а и знание за необходимостта от това опознаване. Необходимостта идва от голямата потребност непрекъснато да се изучават знанията, които са съхранени в нашите опитности. Тук се срещаме с една закономерност, която е породена пряко от Закона за причината и следствието, но в нейната основа стои и Законът за цикличността във Вселената. Като  вземаме предвид и двата закона,  искаме да уточним и нека всеки да знае, че човешката душа идва на този свят като творение на Висшия Космичен Разум – Абсолюта, но в процеса на своята еволюция тя се развива и непрекъснато обогатява своя интелектуален потенциал. Забележете, че не казвам своя умствен потенциал, а вземам предвид интелектуалния. Правя това, защото интелектът е нещо много по-широко скроено от умствения човешки свят - чрез него се проявява интелигентността. Интелектът включва не само знанието, но и познанието, което ще рече, че знанието е обогатено с формите на познанието – преки впечатления, практика и личен житейски опит. Като е така,  трябва да се знае, че интелектът стои в основата на създаването на всяка човешка личност. Той събира в себе си всички знания и опитности,  придобити в последователността на преражданията. С това обяснение искаме да излезем от тесния кръг на установеното мнение за наличните опитности, с които човек идва във физическия свят. Опитностите са елемент на интелектуалната същност на Духа, която се проявява в живота на отделната личност. Опитностите, заедно със съхранените знания създават базата,  от която нататък човешкото същество изгражда своята личност.

     Когато един човек избира дадена професия, той обикновено тръгва от усещането за своята пригодност към уменията, които се изискват. Какъв ще бъде неговият усет, зависи предимно от способността му да опознава себе си. Колко от вас са си давали сметка, че носят в душата си интелект и че той ги поставя на определена стартова позиция в живота им? Всеки човек трябва да гледа на себе си, не като на грешник, дошъл на този свят роден заедно  с греховете си, а като на благородно, умствено надарено същество, което трябва да се развива и облагородява както себе си,  така и всичко около себе си – хора, животни, растения. В този смисъл не бива повече да се живее със старите наслоени от хилядолетия представи за ограничените поради натрупаните грехове  духовни хоризонти, а да се тръгва към всяко начинание с достойнство и увереност, че Бог,  като те е съз