БИТКАТА ЗА СТАРА ЗАГОРА

 

Автор Йордан Детев

 

Малко са градовете минали през парадната порта в дълбоката древност. Районът на Стара Загора, естествен център на областта Загоре е един от тях. Ако не бяха нелепите твърдения на археолози, днес този град лесно и бързо щеше да се слее с времената, когато историята е била адекватна на сливането между природните дадености и човешките умения, завещано ни от най-древни времена. Тогава щеше ясно да се провиди, че Казанлъшкото поле в древността е играло роля, каквато са имали полите на Родопите и Средна гора за Пловдив. Това трябваше да усети археолога хвърлил в смут историческата истина с неговата бомбастична Долина на царете. Ако това е така, как да наречем района на Старосел или всички открития от последно време по цяла Тракия?

Сега този град в сърцето на Тракия, днес иска да узнае повече за своето минало, да отхвърли неяснотите и откровените лъжи, с които го принуждаваха да живее и да приеме достолепието на най-старото поселение в Европа, а вероятно и в света. Светли местни умове днес вече не вярват, че тукашното население не е автохтонно. Идеята за коренячеството в Тракия се крепи на именно на доказателствата, които Стара Загора пази ли пази, та чак крие. Битката за действителната история минава през този фундаментален въпрос. Който отхвърля идеята за автохтонността на местното население ще носи от 9 кладенци лъжлива вода, за да го прави винаги и по най-различни, коварни и много изобретателни начини. Ту античното Берое ще му липсва, ту някоя ера от бронзовата епоха или нещо след загиването на величавата Аугуста Траяна няма да е наред. Може да ви се струва чудно как така, но понякога и липсите хранят археолозите. В същото време обаче, раделите на ранните нашествия и нашественици, с радост ще откриват тукашни славянски селища, въпреки че от тях няма и следа. Така е. Научени сме да не искаме своя история, а непрестанно да сричаме чужда.

 

*

Двадесет години учим новото. И все не можем да забравим старото. Излиза, че сме се учили как да не допуснем новото. През това време света напредна неимоверно в технологиите, ние – не. Благодарение на тях в света ежедневно се откриват много от скритите истини. Нашата тайна оцеля. Питам се докога? Какво трябва да се случи, за да разберат археолозите, че... иманярите знаят повече от тях, защото в тяхната многочислена армия отива 90 % от културното наследство на страната! Всичко това го казвам от едната куртоазия, за да не ги обвиня в съпричастност. Да, иманярите са напаст, а бат Ламбо дере кожи из музеите в страната и той не знае защо. Сигурно е получил подтик да оздравява българската икономика или...разчиства иманярските пътища. Болно време, когато кадрите са амортизирани от старата им употреба, а за нови открития и тяхното пресъздаване с езика на съвременните изразни средства няма нито подготовка, нито екипировка, нито ново мислене. Как да прозрем в миналото си битие, в езическите религии, в любопитните местни опити да се изцежда информация, директно и конкретно,  направо от природата, когато в сегашното ни битие религията е останала в нас едва с няколко празника, гарнирани с козунаци и боядисани яйца? Как ще открием богатствата на автентичната ни древна култура, когато никой не е изучавал история на религиите, тайнствата на древните тукашни ритуали и мистерии, никой не е и опитал да се довери на вечната народна памет и да ги открие сред дълбоките тукашни пластове на езика и мита?

Но вместо да говорим за тях, отново ще се занимаваме с историци и археолози, които не искат да открият континюитет, там където той очевидно е съществувал, ще се занимаваме практически как старите методи за археологически проучвания нямат шанс да се доберат до истината за историята на Стара Загора. Веднага ще попитате защо? Защото всички искаме история, а не мъртви каталози с вещи, подредени като в магазин, искаме да усетим предците си, а не „най-старото злато на света”. Повече от 40 години археолозите не смеят да излязат от сянката на това вярно, но нелепо твърдение. Тъй както дълги десетилетия се чудеха как да изучават материалната култура, но не и духа на хората живели преди нас? Трябва да се научим да улавяме паметта на предметите от древността и да чуваме какво тя ни казва. А не да абдикираме от проблеми като етногенеза, обрядите, вярванията, някак „по подразбиране”, зер като сме намерили лъжицата, за какво ни е устата, в която са я поставяли? Е, за каква история ни говорят тогава тези хора? Чак ни хваща яд, като ги гледаме да ровят безпомощно гробовете на светите ни предци. Ако не друго, духът на погребаните там пази своята независимост, за да я завещае на нашата, на българската култура, на богатото културно наследство на страната.

 

*

Тръгнали сте на патриотичен поход, какво говоря, на битка за миналото на своя град. Нека първо разберем къде е проблемът. Знаете ли колко са археолозите, които истински вярват, че Стара Загора, както и цяла Тракия, са дело на едно местно население, което още в края на 7-то хилядолетие e заявило по категоричен и безспорен начин своята великолепна култура, с която сега се гордеем? А знаете ли колко са археолозите, които вярват, че същото това население, далеч по-отдавна, е било тук и с упоритост и талант е съградило тази неолитна култура? Само един. И неговото име е Петър Детев. А знаете ли кой дръзна да докаже, още в „онези времена”, тези свои тези? Вашият бивш съгражданин, ст.н.с. Петър Детев.

И го направи не с моята Теория на доказателствата, с която се опитвам днес, като достоен негов наследник, да развия научната му теза и да демонстрирам силата на подготвената от него научна документация, а сал с една здрава кирка и една мощна лопата, с които обръщаше пръстта и на Берекетската могила, и на Азмашката и на стотици други места в цяла Тракия. Направи го със силата на кореняка роден в Загорието. Направи го с любовта на тракиеца, която личи от всеки ред завещан от него за любимата му Стара Загора. Този човек бе обсебен от любовта си към археологията, към завещаното от дедите, та дори когато е отивал на излет до с. Колена, пак разказва с любящо сърце за невъобразимата съдба на земята заралийска и за житията на предшествениците ни. Затова навремето култов журналист каза за него, че бил със „сърце, заровено завинаги в тракийските могили”.

Затова предлагам, когато каните гостите си, питайте ги, директно и конкретно, приемат ли доказателствата на Петър Детев за коренячеството на местното население, сред което „траките са само по-млади генерации на коренното тукашно население”. Тъй че първият генерален проблем, който имате да решите се нарича автохтонност. И нека всички се поклоним пред делото на Откривателя на Прародината на Траките!

Аз отдавна съм решил за себе си проблема с автохтонността и не бих се връщал въобще на него, ако хора като Васил Николов и някои други господа Официозност, не продължаваха да го дъвчат и мъчат. И трябва да го имате предвид, когато ги слушате, защото тяхната позицийка е пошла – аз отговарям за моето (праисторическо) „чекмедже”, като му дойде реда, колегата Х, ще ги заколи я на „изпита” по тракология, я на „изпита” по елинска или римска античност. Ако това не стига, опожаряването на Стара Загора също може да свърши работа... Това, което казвам е жестоко, но и упражненията по вашите гърбове досега бяха безчовечни и жестоки. Затова не приемайте нови данайски дарове, защото който каже, че липсва континюитет, напразно е ял хляб в археологията и напразно е взимал заплата на археолог.

„Бляскавата” стара официална школа все с това се защитаваше – нещо е станало, нещо се е объркало, нещо се е случило в края на енеолита, да. Нещо е разделило, драстично и категорично, древните култури тук на два основни дяла – първична (праисторическа) до края на енеолита и (с цялата условност на понятието) тракийска, която вероятно ще си остане като чуден източен протомодел на безписмена цивилизация. Има такова деление, затова и пожелах да се срещнем и да го дискутираме. Очевидно причините не са тези нашествениците-траки, както досега ни убеждаваха. Каква е причината за тази бездна, издълбала вопиющата разлика между двата типа древна култура по земите ни предстои да разкажа още на първата си среща с вас. За мен ще е чест и удоволствие да се срещна със старозагорската общественост и да разкажа за делото на Петър Детев, живял и работил в Стара Загора до 47-мата си годишнина, почти един живот. Бих се радвал, ако бих бил полезен със спомените си за неговите открития, които бяха винаги археология, археология и пак археология. Той ми беше велик учител и заедно с майка ми – вашата бивша гимназиална класна и учителка по български език и литература, ме научиха, че и най-красивия античен съд е нищо, без историята на неговия притежател, без легендите за неговата съдба, за доказателствата за неговата практическа или свещена употреба. Затова ще Ви питам:

И какво ще правите, когато докажете, че Стара Загора е възникнала още в края на VII-ото хилядолетия и има правата на най-старото поселение в Европа? Ще върнете ли историята на нейното възникване, ще възкресите ли духовната култура на първопроходците, ще оживите ли техните ритуални практики, техните вярвания, идеите им? Няма, защото ви пречиха да свържите причините и следствията, за да опознавате явленията? Няма, защото и до ден днешен не сте подредили и една ритуална трапеза, а имате всичко необходимо за това. Няма, защото и до днес археолозите тук нареждат „чиниите” покрай лявата стена, а „купите” покрай дясната и отдавна са забравили какво е това Идол. Защото още бъркат каноничните праисторически идоли с обикновените дружески шаржове, с които е била пребогата земята на Загоряните. Защото, всъщност отдавна, са забравили какво всъщност търсят!

Имате забележителна колекция от артефакти в музеите и аз бих искал да се запозная с тях. Една немалка част там е дело на баща ми. Искам да покажа какво той е открил, защото той ме направи различен, даде ми дух и сила, дари ме с Вяра да следвам фамилната легенда. Филмите ми, мултимедията ми вече са в Европа и света. Дано ми даде Бог сили да продължа. Дълги години изследването на древното ни минало ми беше синовен дълг, но днес неусетно се превръща в моя съдба. Моята професионална и преподавателска характеристика ме води към друга, виртуална култура, най-уютното днес място за позабравените сенки на дедите ни и техните величави дела. Кой знае, може в Стара Загора да е скрит „джакпотът” на еврочовеците, защото възникването на града със сигурност е най-старо. Със сигурност визирам Азмашката могила. В сравнение с нея, прочутото Караново е едно малко бебе. Но Детев твърди, че Казанлъшката могила е по-стара и от Азмашката, затова нека видим кои са по-новите изследвания, които доказват първенството?

*

Сателитни камери, георадари, биологични, биохимични и технохимични анализи – къде ги тез новости на новото поколение и кой умее да работи с тях?  Няма ги и старите майстори, дето с две багети разкриваха пещери, пълни със съкровища. Трябва да има път и сме длъжни да го открием заедно. Но първо да помогнем на Детев да се завърне по родните си места!