Лао Дзъ


Тао Те Кинг



Книга за Пътя
и
Неговата Сила

Писмена версия

Устна версия

ЛАО ДЗЪ
И ТАОИЗМЪТ

Лао Дзъ, по-стар съвременник на Конфуций, е бил пазач на имперските архиви в Лойянг, провинция Хонан, през 6 век пр. Хр. През целия си живот той учи, че Тао, което може да се назове, не е вечното Тао. "Тао, което е Тао, не е Тао, което е Тао."/ Но, съгласно древната легенда, докато пътувал навътре в пустинята, за да се пренесе спокойно в отвъдното, един от пазачите на портите в северозападен Китай го убеждава да запише за поколенията Учението, което проповядвал.
Същността на таоизма /даоизма, също даосизма/ е концентрирана в главите на тази книга, на брой осемдесет и една - грубо пресметнато, 5000 думи - които вече 2500 години оказват едно от най-силните влияния върху китайската мисъл, философия и култура, както и върху световната мисъл и култура, като се проявяват както в пословиците, фолклора, бойните изкуства, така и в съвременната модерна наука, чак до бизнеса в неговия най-модерен вид. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Таоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване.