ОТВЪД ТУНЕЛA

СОНЕТИ

Йордан Ватев

"Никой не може да каже
кое ще дойде по-рано:
утре или следващият живот."
/Тибетска мъдрост/



1

В незнаен миг оставаш на земята 
Богатство, име, тяло, дом. Смъртта
обръща в пепел земните неща.
На вечността политваш със крилата.

Ще идеш там в страната непозната.
Не те спасява слава, красота.
За тебе ще е мъртва паметта,
напълно ще зависиш от делата,

които си извършил като жив.
Не чакай прошка. Страшен и правдив
Закон космически ще те поеме.

Не, няма ангел да те утеши.
Безпомощен ще си. Ни власт, ни време
Присъдата жестока ще реши.


2

На земни божества венци не вия,
царуват и умират. Гордостта
невидимо съшита с алчността
не мога в звучни стихове да скрия.

Отрова в златна чаша да изпия 
без страх ще кажа сбогом на света.
Ще си отида сам във вечността
И нови хоризонти ще открия.

Ще ме посрещне вечна светлина.
Не ще ме сепнат славни имена,
владетели световни, сенки горди.

Те падат неизбежно в своя плен
макар да водят многобройни орди.
Един друг свят открива се пред мен.


3

Не ще избегнем черният тунел,
от учени велики не зависи.
Не знаеш где пътуваш. Ти си.
Тук може да си бил лъв, вълк, орел.

В един човек живот единствен вплел.
Прославен да си бил от сто актриси,
да бил си слънцето зад сто кулиси,
най-важните награди да си взел.

Оставаш без подкрепа. Край съдбовен.
За всичко ти самият си виновен, 
не ще се вечността над теб смили.

Без сетива, но виждаш как след мрака
Една незнайна светлина вали
И чуден мир духът ти вечен чака.


4

С молитви и със пост не се купува
животът утрешен, а  със дела.
Конец е вденат в страшната игла.
Не се продава, но най-скъпо струва.

Към светли брегове човекът плува,
държи в ръцете си весла,
Лепи със мед най-бързите крила,
от слънцето за миг не се страхува,

Но във тунела черен влиза пак
Изгубил воля, път, посока, знак,
Слова свещени не спасяват.

Забравени са всички чудеса,
стозъби демони не се явяват,
Не се отварят ведри небеса.  


5

Над него карма има сташна власт -
каквото давал е, това ще вземе.
Той не избира ни съдба, ни време.
Дали ще стане дъб или самотен храст

самичък е решил. Не в жарка паст
душата грешна дяволът ще вземе, 
да му изкупи с непосилно бреме
омраза, зло, жестокост, алчност, страст.

Да, този, който дал е на света
Прашинка от духа и любовта
В доброто пак доброто ще намери.

Ще има път към мъдрост, светлина,
крилата си за полет ще разпери,
ще го очакват славни времена.


6

Ще лумнат приказните светлини
и музика вълшебна да засвири
По-сладостна от триста златни лири.
Тунелът няма вечно да тъмни.

По пътя на смъртта се губят дни,
просторът грее, без предел се шири.
Топят се стъпки, не остават дири, 
трептят от чудни цветове вълни. 

Един невероятен свят изгрява,
безкрайно чисто всичко мигом става,
от многоцветни багри се плете.

Умът на мъртвия с почуда гледа,
на тишината знаците чете
без спомен за провал или победа.


7

Мираж без име погледа сковава,
пространството е синя всетлина,
преплита се като вълна с вълна,
Ту близка, ту далечна тя остава.

И няма птица със крила да шава,
И нито вятър вее хладина,
Не лъха дъх на лятна топлина.
Картината покой блажен създава.

Духът е жив в поле от красота
без памет за ужасните неща,
които е оставил на земята.

Мълниеносно той лети напред
загубил усета за чернотата
по своя път от вечността поет.


8

Приятели, щом зърнете тунела
махнете всичките си страхове,
очаква ви море от цветове.
Картината не е на акварела.

Човешката рисунка неумела 
замазва се сред тези светове.
Безкрайна музика ще призове
Всевечният ви дух на среща смела.

Потъвате в космична доброта
И любовта с неземна красота
Ще ви отвори без лъжа вратата

към изгрева пламтящ неотразим.
Оставете завинаги телата,
Ще се намерите във кът любим.


9

Червено, синьо, жълто и зелено
в бардо на дхарма ще ви отведат.
от светлина цветя ще зацъфтят,
ще е сърцето ви развеселено.

От грижи и тегла ще е спасено,
ще ви прегърне несънуван свят,
ще ви засипва розовият цвят -
миг на сиянието вдъхновено.

Ще се отворят други небеса,
Не ще вилнее люта земна зима,
Ще ви окъпе бисерна роса.

Космическата песен ще звъни,
ще станат нощите ви нови дни,
във вечността за вас живот ще има.


10

Ще тичате по ширните полета,
облечени в тела от светлина.
Не значат нищо сила, имена,
сега сте бели нарциси, лалета.

Наистина не мога във сонета
да нарисувам всичките платна -
сияния на дух и тишина.
Това не са миражи на поета.

И най-великият изгаря в страх.
Тунелът слага край с един замах
на купища богатство, гордост, слава.

Щом мъртвият отмине този мрак
пред него светлината се явява - 
космическият неразчетен знак.


11

В сърцето бликат хиляди лъчи,
във светлината извън нас се вливат,
пред погледа пейзажи се откриват
невиждани от земните очи.

Кого да питаш? Космосът мълчи
и лъчезарни сфери се покриват
една със друга. Духове се взират.
Не може никой да ги различи.

Те скриват се щом с мъртвия се слеят.
В бардо те продължават да живеят
Невидими за никой взор открит.

Не зърнеш ли във светлината знака
на мъдрите ти пак ще си честит
и вечността със обич ще те чака.


12

Без капка страх ще гледаш на света,
приел с духа картината незнайна,
ще разгадаеш всяка скрита тайна,
ще имаш силата на мъдростта.

Свободен си от власт и суета,
със тебе е вселената безкрайна,
а Светлината вечна и сияйна
дарява ти обилно любовта.

Докато влезеш в новия живот
ще бъде за духа ти дар, възход
на дхарма да преминеш стъпалата,

да пиеш тази чудна светлина,
да гледаш слънцето над равнината
потънал в мир, блаженство, тишина.


13

Чудесните и страшните картини
в отвъдното създава ги умът.
Минава всеки своят минал път
И влиза във безкрайните градини.

Не чакат ангели, ни дяволи с върлини.
Един таил е в себе си страхът,
а друг е гледал весело светът,
пак вижда слънце, небесата сини.

Привличат ни различните бои.
На Космоса стихията струи
излезем ли в ефира след тунела.

Ще бъдем пленници на вечността,
сами сме си поставили табела,
какво сме във бардото на смъртта.


14

Не можем стореното да поправим,
изплащаме кармичната вина.
Ще има мрак, ще има светлина
във собствени води ще се удавим.

Дори до косъм всичко да забравим -
обидни думи, гняв злочестина,
фалшива гордост, страх студенина
смъртта не можем с нищо да измамим.

Менталното бардо ще ни поеме,
строг съдник моментално ще ни вземе
в железните нетрепнали ръце.

С наведена глава ще се запътим
към ново тяло, участ и сърце,
на чужд или на своя бряг ще стъпим.


15

Материя материята прави,
духът се ражда само от духът.
На вечността говори ни гласът,
но трябва мислите да бъдат здрави.

Човекът може всичко да забрави.
Духът е с него винаги на път.
Напусне ли в незнаен час светът
в безпаметност без жал ще се удави.

Ще дойдат нови хора. Шум, борби.
Стихиен танц на шарени съдби, 
Но тя стои и чака миг върховен

да скочи като тигър насред път.
И не вълнува име, слава, спомен,
Нея всевластницата вечна - смърт. 


16

Поетите не я възпяват с радост
не смеят името да промълвят.
От нея всички страшно се боят
и свързват я със болест, зло и старост.

Тя винаги е извор на нерадост,
за неуспех, провали я винят.
Как искат от нощта да я лишат,
презират я с потайна злоба, ярост.

На своя път безтрепетна стои,
на стар и млад годините брои,
на прах живота може да обърне.

Тя знае как върви светът. Мълчи.
Назад не може никой да я върне,
да я погледне право във очи.


17

Светът е театър. Комедианти
Разпалват лечезарни светлини.
Танцуват сенките броени дни,
Показват ловкост, тестове, таланти.

Наметнали се с дрехи пъстрозлатни,
с усмивка скрили алчност и злини,
не чуват как смъртта над тях звъни
заслушани в победи непонятни.

Пиесата ще има своят край.
Дали ги чака ад или вълшебен рай -
в преходността сами са ги създали.

За миг се губят земните неща,
отлитат радости, борби, печали.
Владее ни без милост Вечността.


18

Родените по своя ред отиват
в отвъдното. Та кой ли ще възпре
вълните на всевечното море?
Те устрема си никога не скриват.

В света миражен лудо те се впиват,
не мислят, че ще трябва да се мре.
Не смее никой мъдро да се взре
във истината. Тайно я прикриват.

Смъртта за тях е винаги далеч.
В сърцата носят не любов, а меч,
посичат всеки, който пожелаят.

Да, те са господари на света,
едничко само никога не знаят -
кога ще ги повика вечността.


19

Помни тунелът, пътнико забързан,
жестоко, здраво впримчен си в света,
душата си предал на алчността,
в измамите на егото си вързан.

Със книжни ленти яко си привързан,
за миг ти спираш да шурти кръвта.
В ръцете си държи те гордостта,
от суети блестящи си подхлъзван.

Не казвай: "Утре може да умра,
но днес не мога да се спра.
Веднаж е дадено да се живее!"

Тунелът минеш ли - ще разбереш:
Чудесна светлина ще те огрее,
На бряг лазурен своят път ще спреш.


20

Животи много ти ще имаш,
Не е сегашното последен стан.
Ще бъдеш пак красив и млад, засмян,
най-хубавото на света ще взимаш.

Приятели добри пак ще намираш,
ще си обичан, тачен и желан,
но трябва с радост да си обладан,
пред страдащите с обич да се спираш. 

 
В сърцето ти да няма злоба, студ,
За другите да бъдеш изумруд,
Да виждат в теб лика на добротата.

Тъй ще минаваш ти през Вечността,
затворил със съчувствие вратата
на мъката в света и на смъртта.   
 
 

ИЗПОВЕД

Готов съм да се срещна със смъртта.
Изпълнен с радост, гордост, предоволен.
Аз нося пламъка на младостта,
На хората го давам силен, волен.

Йордан Ватев