Тема: За разбирането и различаването на истинските и лъжливите учители         

ЗА ИСТИНСКИТЕ И ЛЪЖЛИВИТЕ УЧИТЕЛИ НАСТАВНИЦИТЕ ДНЕС

ВАЖНО ЗА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК, ВЪРВЯЩ ПО ПЪТЯ НА ДУХОВНОТО

УЧИТЕЛЯТ

 

Вие ме наричате Учител и Господ и право казвате, защото съм. /Йоан 13-13/

За да завърши правилно и успешно своята еволюция, човек има нужда от духовен ръководител; само така той ще се удостои да влезе отново в жилището на Отца си, откъдето е бил изпъден поради своето непослушание. Животът на земята, със своите добри и лоши условия, е училище за падналия човек, който съхранява дълбоко в сърцето си една искра от свещения огън ва Вселената. Небето е делегирало ангели да пазят тази искра. Освен това, човек има родители, учители и духовни наставници, които се грижат да му посочат правия път, по който трябва да върви, за да излезе на добър край. При все това за ония, които усещат по-чувствително отдалечаването от бащиното си жилище и страдат от носталгия, всички тия учители и ръководители се оказват недостатъчни. Те желаят да имат за ръководител една по-силна ръка да ги крепи здраво, един глас, който да вълнува душата им, една усмивка, която да разкрива в дълбочината на очите им извора на свещените сълзи, на скъпоценните сълзи сълзите на съвършената любов.

Колкото и да сме недостойни за такава милост, Бог пак ни удостоява с нея щом покажем и най-малкото желание да се смирим, покаем и заработим за своето духовно съвършенство. Тогава Небето ни посреща в пътя с един пратеник на Духа, който се ангажира да ни упътва и ръководи. Само ония, които са се удостоили да се срещнат с такъв ръководител в своя духовен път, знаят какво голямо щастие е това. Христос казва: Искайте и ще Ви се отвори. Обаче за да ни се даде и отвори, трябва да знаем, как да искаме и как да хлопаме.

Духовните учители и ръководители не са обикновени хора. В духовния път еволюцията е вечна. Ученикът на мистицизма ще може един ден да достигне своя учител, обаче когато той достигне стъпалото, на което се е намирал неговият учител, последният ще бъде заминал напред  и изкачил се много високо в еволюционната стълба. Затова и Христос казва: Не може ученикът да бъде по-горен от учителя си.

Във Вселената има борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа, които са духовни сили, имат на нашата планета свои представители, които са организирани в ложи и братства. Едните са известни под името тъмни сили и образуват Черното братство. Представителите на доброто образуват Бялата ложа, Бялото братство.

Целта на черното братство е да забави еволюцията на човечеството. Това са духове, които в своето падане от небето са повлекли със себе си и човешките души. Велика е тайната, която забулва падането на ангелските сили и на човешките души.

Членовете на Бялото Братство, които са от по-висока еволюция, помагат на човешките души да завършат своята духовна еволюция. Бялото Братство изпраща периодически между народите свои членове, които да ги водят в пътя на истината. Те притежават по-голяма мъдрост и сила, и затова винаги излизат победители в борбата със своите противници, само че тази борба в разните полета е отнела много време и е погълнала големи жертви. Много пъти хората стават несъзнателни оръдия на тъмните сили и работят против своите братя и против своя собствен напредък.

От горното следва, че има ДВА ВИДА УЧИТЕЛИ: ИСТИНСКИ И ЛЪЖЛИВИ.

Първите помагат на народите в тяхната духовна еволюция, а вторите ги заблуждават и спъват.

ВАЖНО Е ЗА ХОРАТА ДА ПОЗНАВАТ КОИ СА ИСТИНСКИТЕ УЧИТЕЛИ И КОИ ЛЪЖЛИВИ!

За да предпази своите последователи от примките на лъжливите учители, Христос им е посочил една мярка, чрез която да ги познават. А тази мярка са ДЕЛАТА. По делата казва той ще познаете моите служители и последователи.

Следователно, щом един духовен учител и ръководител има християнски дела, т.е. прилага учението на Христа в живота си, живее с него, той е член на Бялото Братство и е дошъл да пожертва себе си за народа, между който се е въплътил. Такива учители са били светиите и пророците, а Христос е началник на Бялото, светлото Братство. Характерни черти в поведението на лъжливите учители са гордостта и егоизмът. Това са хора с по-напреднала еволюция, станали оръдия на тъмните сили, съзнателно или не, и които причиняват големи пакости на обществата и народите. Между лъжливите учители има доста знаменити създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, писатели по окултизъм, и други. Всички тия самозвани учители, които познават и владеят известни окултни закони, могат да повдигнат само едно крайче от голямата завеса, която покрива тайните на Вселената. И това е всичко, което могат да направят, защото те сами са още пътници на широкия път.

Истинският учител е съвършено свободен в пълния смисъл на думата и той е достигнал това състояние по свръхестествен начин, а не както мнозина знаменити адепти-отшелници, чрез отказване от живота, от страданията, чрез убиване на своите желания и чувства. Истинският учител не бяга от света.

Той живее посред съблазните, приема с благодарност всички страдания и изпитания, които Небето му праща и одухотворява всички свои желания чрез оная психическа алхимия, която превръща материалното, естественото, променливото в духовно, Божественно, съвършено. Свободен е само онзи, който може да избяга от връзките на времето, който преминава границите на пространството, онзи, когото законите на правосъдието, неумолимите отношения на причините и следствията, индивидуалните задължения не могат да докоснат. Ето, това е свободният човек, ръководител на своята съдба, който всичко може и има всяка власт, както над себе си, тъй и над ония, които е повикан да ръководи.

Свободният човек, преди да стане такъв, е възтържествувал в борбата на живота през всички свои прераждания, победил е всички свои прераждания, победил е всички свои противници, понесъл е стоически всички свои тирани, простил е всички неправди, дал е всички жертви, забравил е всички страдания. Само тогава, той получава кръщението на Духа, влиза в царството на Бога и взима участие в тържеството, в Божествената трапеза на вечното блаженство.

Истински учител е именно един от тези свободи човеци. Той е човек с неограничени права, който слиза на земята, за да изпълни една мисия. Неизвестен за света, ако живее на Небето, той се въплъщава и открива своята същност, само когато  му е угодно, на разумните същества, които живеят на същата планета. Дори повечето време той трябва да мълчи, за да не спъне успеха на своето дело. Обикновено той предхожда раждането на един свят и присъства на неговия край. Понеже всичко в него е свръхестествено и неговото същество не съдържа нито една молекула, заета от природата, той остава най-неизвестен за хората, най-малък и най-загадъчен. И само той може да каже с увереност: Аз не съм нищо. Той е истински господар на своето тяло и има право да му наложи всякакви трудове и лишения. Той може да го вземе и остави, да се роди и да замине, когато пожелае. Той може да се пренесе в един миг от едно място на друго, на голямо разстояние и да се яви едновременно на много места. И тези явявания не приличат на ония, които описва Светото Писание, понякога те траят няколко дни и не са флуидични: навсякъде се намира по едно физическо тяло. Такива явявания са констатирани в последно време във Франция, Русия, Англия и Америка.

Тялото на Учителя е от пречистена материя, одухотворена и един биолог не може да намери нищо особено в  неговия химически състав, с изключение на няколко особени функции на коремните органи и някои анатомически особености, които го отличават от обикновения организъм. Това са само белези на извънредните способности на Божествения Дух, които го въодушевяват. Обикновените физически тела получават физическия живот посредством астралния Дух.

Дух Свети предава на всичко, което се докосне до него, своя свръхестествен живот.

Духовните прераждания на човешкото тяло се извършват по следния начин: когато аз върша един акт на милосърдие, цялото мое тяло взима участие и известно количество клетки от него трябва да се самопожертват. Обаче тези клетки могат да бъдат заставени от моята воля, поради личен интерес, който е егоистичен в основата си, да се възпротивят за извършването на това дело. И от няколко хиляди клетки, които взимат участие и ми помагат да дам милостиня на един бедняк, само две-три могат да действуват искрено. Тук се подразбират духовни принципи, духовете на клетките, а не само атоми, които са покривката и които само присъствието на един жив, разумен дух може да държи съединени и цели. И така, тези две три клетки, добри работници, които са изпълнили добре своята длъжност на самопожертване, напускат колективното същество от което те съставляват част моето тяло и се отправят чрез специални и невидими агенти в отредено за тях хранилище, къдего ще чакат пристигането и присъединението към тях на всички други клетъчни духове, с които моята индивидуалност ще разполага през останалите мои земни животи и които ше изпълняват добре своята служба на самопожертване. Тогава аз, като човешки дух, ще бъда готов да приема истинско и окончателно кръщение на Духа Светаго и веднаж приет в дома на Отца си, аз не мога да намеря, в случай на мисия, всички тия, с хиляди малки и пречистени духове, които ми принадлежат. Такъв е произходът на духовното тяло и затова естествените закони не могат да го докоснат.

Свободният човек няма нужда нито от храна, нито от сън. И ако яде и спи, това той прави за да предаде някоя нова добродетел на храната и да подобри света на сънищата. Всички негови действия на земния му живот, всичко без изключение са: култури, лекуване и борба.

Пратеникът на Небето, чрез когото работи Дух Свети е Учител в пълния смисъл на тази дума, обаче уроците, които той дава, колкото и да са плодовити и живи, остават винаги в тайна и са достояние само на ограничено число хора, предопределени за такава висока култура.

Всички прояви на живота в сферата където е слязъл той, са израз на неговите грижи. Той набюдава организирането на геологическите пластове, канализира известни междупланетни влияния, грижи се за растенията и на духа на известен вид от тях предава някоие ново свойство, а на друго семейство отровни растения подобрява свойствата. Грижи се за животните според тяхното предназначение, като оползотворява техните способности и развива в основата на техния дух по-деликатни усещания.

Ограничава растежа на изродените раси и се грижи за упокоението на изчезналите от тях. Той съблюдава и ръководи многото йерархии на невидимите, урегулира подпочвените огньове и атмосферните течения, урежда динамическите обмени между планетите и приготвя със столетия напред големите модификации на общата биология.

Нарядко той заповядва, обаче когато стори това, всичко му се покорява. На неговия жест морето утихва, вятърът спира, завалява дъжд, или пък избухва буря. Понеже той е безсмъртен, всичко до което се допре, се съживява и ако докосне с крака си някой сух пън в гората, последният веднага се съвзема и пуска издънки. Учителят не е съдия. Той идва само за да помага и поправя. Той обмисля начина за нови срокове, за да даде възможност на ленивите и непослушните да се опомнят и намерят случаи за изплащане. Само с един жест той може да спре катаклизмите. Той приспива морските чудовища, и ония които живеят над планините за да даде възможност на един град да се покае и поправи. Много пъти, обаче неговите усилия остават напразни, защото хората тръгнали веднаж по хлъзгавия път, мъчно могат да се опомнят и върнат назад. Болестите са подчинени на гласа на Учителя. Той лекува както е лекувал Христос. Утешава обезнадеждените, изправя падналите, помага да напреднат предприемчивите и смелите, които не се уморяват от работа. Контролира падането на душите и тяхното повдигане, защото клишетата на съдбата му се подчиняват и той може да ги измени. Като погледне някое същество, той го вижда такова, каквото е всъщност: пороци, добродетели, минало, настояще, бъдеще всичко е пред него. Само с един поглед той ускорява или забавя събитията. Богатства, фалити, осъждания, женитби, раждания, умирания всичко минава пред неговите очи и се нарежда по негово желание. Различните клонове на индустрията, на теоретическата и практическата наука, на изкуствата нямат нищо тайно за него. Той ги ограничава, намалява или увеличава, преобразува ги, праща ги по други планети, според както намери за добре.

Той ръководи новите открития и си служи с лицата, мозъците на които са способни да вибрират в хармония с вибрациите на новите идеи и открития, за да ги възприемат и предадат на човечеството. Той спира преждевременните открития и съдействува за слизането на новите идеи от света на вечната мъдрост. По такъв начин се усъвършенствува философията. Той поправя в умствения свят неправдите и пакостите, които са извършили служителите на тъмнината.

Всичко това е твърда храна, която не може да се възприеме, смели и асимилира от ония, които са издигнали разума до трон и науката до олтар на храм. Нищо не е положително в света на формите. Една лечебна трева от 15 столетие днес няма същите качества. Кой може да ни убеди, че формулата за притеглянето на времето на цезарите е същата днешна формула? Правата линия е най-късото разстояние между две точки само в Евклидовата геометлия. Две и две правят четири само в количествената аритметика.

Свободният човек бди над расите, народите и цивилизацията. Той се застъпва понякога пред политически лица и Духът знае да му отвори когато потрябва и най-недостъпните и добре пазени палати. Историята на анекдотите, която би могла да се нарече истинска история, ни показва примери, когато хора простосмъртни са били въвеждани пред папи и императори, за да им напомнят забравени задължения, или да ги подготвят за важни събития.

Учителят ръководи борбата между народите и щом не може да замени една война с друго наказание, допуска я, когато тя се явява като спасително средство за една раса или народ. С една дума полето на неговата власт и сила е обширно.

Ние хората се мислим свободни, обаче всъщност ние сме роби на своите желания, страсти и грехове. Свободен е само оня, който се ръководи в живота от правдата и добродетелта и не е роб на греха.

Учителят притежава абсолютната Истина и тя прониква цялото му същество. Материя, грешки и вериги ето троичността на човека, който е роб на греха. Дух, истина, крила ето троичността на свободния човек, в когото пребъдва Истината. Затова и Христос казва: Истината ще ви направи свободни.

По тия причини свободният човек има право да заповядва на себе си и на останалия свят. Ако неговият поглед задължава всяко същество да му разкрие сърцето си, неговата сила внушава респект на всички, създава му власт и го издига на онова високо положение, на което той всякога трябва да стои. За него няма нищо скрито. Той може да узнава моментално всичко, което поиска. Всичко, което става в известни планети. Той може да узнае щом поиска това. Достатъчно е да хвърли само поглед върху една трева, за да узнае нейните сили и свойства. Само с един мислен въпрос, камъкът който влиза в изграждането на един паметник му съобщава името на майстора, който го е дялал и поставил там. Материалните същества имат по един надпис, който могат да четат само ония, на които небето е просветило очите. И то открива тази тайна само на ония, които са се издигнали духовно много високо и които живеят в закона на Любовта. Свободният човек е получил тайната направо от устата на Отца.

Никога по отношение на другите, той не взима положение на господар. А по отношениена Бога, той не извършва никакво чудо и никакво лекуване, нито си позволява каквато и да е инициатива в обикновения живот, без да поиска предварително позволение за това. Своята свобода, която обхваща духовните резултати на всички негови предишни трудове, той е сложил, като най-голямо свое почитание в ръцете на своя Господар и се е задължил да няма друга воля, освен неговата воля. Такъв именно Учител остава винаги неизвестен и скромен. Тесният кръг от хора, между които се движи той,  макар и да откриват понякога нещо от неговите способности, пак не могат да го разберат. Той остава да се видят само най-външните отражения и изгледи, но крие грижливо всички начини, които биха дали възможност, да се отгатнат неговите истински качества и да се узнае неговата истинска същност.

Колкото по-велик е човек, толкова по-голяма нужда има той от мълчание. Колкото по-силен е той, толкова повече братството изисква от него да мълчи. Не всякога, обаче това се налага. Величие, уединение и мълчание характеризират редките сърца. За простосмъртните абсолютната истина е неизразима, върховната хубост е невидима, съвършената доброта е невъзможна. Тях притежава само онзи, който може да каже: Аз съм пътят, истината и животът. Притежават ги още, чрез непосредствено предаване и приятелите служители на Словото, обединени в него посредством закона на Любовта. Другите, а именно: философи, артисти, светии, макар и избраници, умират от усилията, които те са направили, за да съзрат истината лицето на Отца, хубостта формата на Господа и добротата ръцете на Създателя.

И надарен с такива вечни сили, Учителят действува непрестанно. Неговото тяло няма нужда от почивка, защото е чисто. И чрез изпълнение волята Божия, той поддържа живота си. Неговото сърце не копнее за друго освен да работи и за да помага, той е напуснал онова блаженство с което не могат да се сравнят сладостите на никакъв рай. И защо да се спира той? Учителят живее в такова свръхестествено място, където нищо не може да се противопоставя на светлината, където силите растат заедно с изразходването им, където съществата се повдигат непрекъснато и се усъвършенстват безгранично.

Живот вечен. Тези две думи съдържат в себе си много неща. Това значи живот в непрекъснат прогрес, в който интелигентността и силата не срещат никога спънки, където всички същества мислят само да помагат на другите, да растат духовно и където нямат друга грижа, освен да помагат и да правят другите щастливи. Живот, на който началото храната и краят, имат една и съща субстанция Любовта. Живот, където всяко трептение е пожертвуване неизразимо щастие. Живот в който всички участващи се повдигат взаимно чрез вепрекъснато движение с увереността, че възлизат в една атмосфера все повече и повече животворяща.

Такова е състоянието на душата на свободния човек. Той съхранява в дълбочината на сърцето си чистото чувство на Небето. Такъв човек действува извън времето, пространството и условията. Той излъчва светлина далеч зад границите на на творението. Природните закони не докосват нито него, нито онова, което извира от неговото пламенно сърце. Това, което върши той, не се записва в книгата на съдбата. Неговите действия не влизат в сметките на вселената. Те са само милости и великодушие. Правосъдието не се меси в неговите работи, защото не е увредено. Божественият човек нарежда работите така, че когато сваля товара от един, гледа да не товари с него друг. Често, той сам се нагърбва с него.

Учителят може най-сетне да пише и в книгата на живота. Той може да видоизмени индивидуалната и колективната карма /съдба/. Понякога той упражнява чудноватата привилегия, за която споменава Христос. От оня, който няма ще се вземе и това, което има. Тук се подразбира за неоползотворените таланти. На някои в действителност Небето дава светлина, специални способности, повече интелигентност и те не се ползват от тях или ако се ползват, това правят, за да натискат снвоите съседи, своите ближни, да се прославят, като че ли, те са придобили тия способности и качества чрез свои собствени усилия. За такива идва ден, когато Небето, чрез един от своите пратеници, ги лишава от тия дарби, които са служили само на тяхната гордост и ги предава на други скромни работници. За да ги оплодотворят в светлината за добро на човечеството и по такъв начин да принесат признателност, ксакто и слава на Небето.

Когато в някой народ слезе такъв Учител, той се среща с една малка част от обществото. И между ония, които се познават с него има такива, които не виждат и не забелязват в него нищо необикновено. Те са индиферентни, духовно останали назад и Божественото чувство е заспало у тях. Други успяват да открият нещо в него, но понеже са роби на своите страсти, а неговият чист живот е един вид изобличение за тяхното поведение, те започват да го ненавиждат и преследват.

Трети откриват нещо мистериозно у него, но те са лениви, излежават се, и не искат да станат, нито пък да си отворят очите.

Четвърти виждат тази светлина, но не в истинската й същност, а го приемат като магьосник, като хипнотизатор, като адепт, според науките, които те са следвали или според характера на своя ум.

И само една много малка част вижда, чувства в него нещо необикновено, изучава го, влиза в неговия път чрез упражнение на добродетели и най-после успява да открие малко от неговата истинска същност. Тези са именно учениците, които един ден ще станат негови съработници.

Индиферентните, невежите и даже противниците не са най-виновните. Най-виновни са ленивите, които грешат най-много, защото отказват да работят. Тежък е дългът, който те сключват и мъчно е изплащането му.

Но Учителят е дълготърпелив, вечността е пред него. Той знае, че по негова молба Отец ще продължи трайността на творението, за да даде възможност на едно от своите блудни деца да се съвземе и поправи. Той слиза даже доброволно в ада, без да обръша внимание на страданията, за да търси изгубената овца. Той бе предпочел да се въплъти, отколкото да остави да пропадне и най-малкото от творенията.

Нека използваме помощите, които срещаме на нашия път и ако всички наши братя трябва да бъдат спасени, нека не ставаме причина да се попречи на благополучието на нито един от тях.

Когато се яви един Учител, той се издига като слънце в сърцето на ученика. Всички облаци в него се разпръскват и нова светлина го озарява. Тогава човек забравя всички горчивини, отчайвания и неспокойствия. Бедното и отслабнало сърце се издига към лъчезарните пейзажи, върху които тихият блясък на вечността разгръща своята слава. Нищо не затъмнява природата, всичко е в съгласие, във възхищение, обожаване и любов.

Никой ученик не може да влезе в Небето, докато не срещне втори път човека, който му е дал да вкуси на земята от първичния нектар на Божественото. Този върховен Учител със своите божествени ръце ще полее ученика с живата вода на кръщението на Духа. Той именно ще го измие от тежките петна на злото. Той ще измъкне, ще отскубне това сърце от временното прераждане, за да го посади в постоянното, вечното при Словото. Той ще представи това очистено сърце пред самото Слово, Христос, за да получи венеца на избраните, защото все Той го е защитавал при всяко осъждане, извинявал го е и издействувал за него снизхождението на Праведния съдия.

Няма думи с които може да се опише животворното опиянение на ученика, което той чувствува в това психическо състояние. Нашата музика не е в състояние да изрази сладостите на този неизказан сбор от мелодии. Само мълчанието може да отпразнува достойно тези мистерии, защото благоприятства за проявяването на свръхчовешкото в нас, на неизказаното, на свръхестественото, защото то представя, открива на нашето сърце онова, което думите забулват и скриват, защото само в неговото безмълвие се запалва неугасимото желание на Небето.

Ония от учениците на мистицизма, които са започнали изучаването на мистериите /тайнственото/, нека съзерцават тези сцени в мълчанието и чрез мълчанието. И техните уши ще могат да доловят онова, което не е позволено да се открива и те ще разберат, че човешкият език не е в състояние да предаде мълниеносните думи на Словото.

Най-верният знак, по който ученикът познава своя истински Учител, това е едно вътрешно предчувствие, което е много по-силно от всички съмнения на ума. Ученикът вижда, че всичко както в личността на небесния пратеник, така и в неговите постъпки е свръхестествено.

Наглед Учителят живее подобно на всички хора и само по своето учение се изявява като Син Божи. Той учи и разказва това, което сам е опитал и знае, затова е категоричен във всичко. Божествеността на Христа, Неговото възкресение, милосърдието, невидимата вселена, не са неща на вяра или прости наставления, както това е за нас. Всички тия неща за него са положителни факти, защото ги е проверил. Братската любов за него е по-висока от всички посвещения и всички доброволни изпитания. Той се обявява за пратеник на Небето, защото подобно на истинския пастор, всякога влиза през вратата. Няма нищо необикновено в неговия начин на действие. Той не изисква никакви обещания, никакви клетви от своите ученици. Не изисква нищо, което разваля обичаите, благоприличието или законите, нищо преждевременно, насилствено фанатично. Не търси одобрителни мнения, нито реклами и никога не нарушава общественвия ред. Да виждаш, да знаеш, че нищо не може да устои на неговата воля и при това да чака мълчаливо естествения развой на живота, което му дава възможност да действа предпазливо. Това е един урок от практична мъдрост по отношение на нашето нетърпение и нашата прибързаност.

Нека се знае добре, че истинският Учител винаги влиза през вратата и никога не прескача през оградата на кошарата. Учителят не върви пред нас, той ни придружава. Неговото недосегаемо превъзходство се снишава до нашия уровен, защото ни обича. Той върви наред с нас. Говори на всеки на неговия език. Понякога той казва: Обичайте ближния си и за пример раздава всичко човешко, което има у него. Работете казва той, защото сам работи неуморно и непрестанно. Понасяйте страданията казва той, защото сам понася без роптание всички болки на душата и тялото. Когато е преследван, той не се защитава чрез атакуване на своите противници, той отговаря с материални благодеяния или подарява живот на техните деца. Винаги той отвръща с добро на злото, което му причиняват.

Всички, които един вътрешен глас, едно вътрешно чувство влече към търсене на истината, Учителят ги познава. От дълго време Той ги следи, както следи и ония, на които очите са още затворени, но ще дойде и за тях ред, макар и по-късно. За всеки човек ще настъпи благословения ден, когато ще се срещне физически със своя Учител. Ден единствен, знаменит между милиони дни. И в момента, когато тия две същества се срещнат и разменят първия решаващ поглед, чрез който ще се опознаят взаимно, според взаимните добродетели на признателността и на милосърдието, в този момент цялата вселена млъква и от дъното на бездната до престола на Бога, всички същества спират за момент своето дихание, защото една изгубена овца е била намерена и спасена. Сега можем ли ние да ускорим тази минута, понеже е  записана в книгата на съдбата? Да, можем. След Христа, добротата замества, допълня правосъдието.

Небето ще измени своята присъда щом ние направим и най-малкото усилие да се опомним. Само една дума резюмира целия закон и целия живот. Тази дума е: Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази Божествена среща. Обичайте се един друг и вие ще ускорите тази Божествена среща за вашите братя. Обичайте се един друг и вие ще облекчите поне отчасти задачата на този Непознат човек, който лети към нашите сърца из дъното на пространството, от много векове, за да ни излекува, възпламени и възроди духовно.

Блажени са народите, които се удостояват с такива небесни пратеници!